Топлото вече време, в началото на Април, беше причина да се замислим къде да отидем през почивните дни? Обсъждайки вариантите, решихме да отидем до град Сандански – градът, известен със своите чист въздух, лековита вода и множество забележителности. Не ни оставаше нищо друго, освен да си изготвим програма за двата почивни дни, да набележим местата, които искаме да посетим и да се впуснем в поредното си туристическо приключение.
Къде се намира град Сандански и как се стига до него
Град Сандански се намира в югозападната част на България, в Санданско-Петричката котловина, в подножието на Пирин планина. Той е разположен на около 250-300 метра надморска височина, по долното течение на река Санданска Бистрица, между Кресненското и Рупелското дефиле. Именно това е и причината за изключително благоприятния климат тук. Градът се намира на 165км югозападно от град София, на 235км от град Пловдив, на 558км от град Бургас и на 609км от град Варна. Освен с кола, по главен път Е79, до града може да се стигне и с влак, защото през него минава железопътната линия София – Кулата – Солун.

Тръгнали рано сутринта в събота, карахме по магистрала Люлин и при град Перник се включихме в автомагистрала Струма. Пътят ни отне малко повече от два часа, със спиране за закуска и кафе, а и за да се насладим на събуждащата се от зимен сън Природа.
Малко история
Може би не знаете, но град Сандански се намира на мястото на древно селище. То възникнало тук по време на бронзовата епоха, в периода 13-ти – 12-ти век, преди Христа. Присъствието на хора по тези земи датира от 4-ти век пр. н. е. , когато те попадат под владението на Филип II Македонски, а по-късно, през 2-ри век. пр. н. е. са завладени от легионите на Римската империя. За съществуването на Древният град говорят откритите археологически обекти, от различни исторически периоди. В края на 6-ти век, градът е бил разрушен от варварски племена. По това време той е носил името Свети Врач, в почит към паметта на двамата братя лечители Дамян и Козма. След 1949 година, градът е наречен на името на известния български революционер Яне Сандански.
Град Сандански
Първото, което видяхме с влизането си в града беше мемориалния комплекс „Спартак“. Той е построен, за да увековечи легендарния тракиец, живял по тези земи. Легенда разказва, че той е роден и израснал някъде в околностите на днешния град Сандански. Първото място, което искахме да посетим беше Санданския манастир „Св. Св. безсребреници Козма и Дамян“, който се намира в местността Смилово, на десния бряг на р. Санданска Бистрица. Мястото е много живописно и ни впечатли не само с обширните ливади и вековни кестенови гори, но и със спокойствието, тишината и чистия въздух.
Санданския манастир „Св. Св. безсребреници Козма и Дамян“
Малкото, което успяхме да научим за историята на манастира е, че той може би е възникнал още в епохата на ранното християнство, в периода 4-ти – 6-ти век. Доказателство за това са останките от стари зидове, колони и каменни блокове, около църквата. Свидетелство за съществуването на манастира през средновековието е една старопечатна книга, която както разбрахме се съхранява в библиотеката в Белград. По-късно, по време на турското робство светата обител е била разрушена напълно. Възстановяването ѝ започва едва през 1928 година, когато тук е построена нова църква. Едно от най-впечатляващите неща в манастира е аязмото, което е вградено в параклиса „Света Петка“. Удоволствие е да се разхождаш по алеите в двора или да поседнеш на пейката и да се заслушаш в тишината, която цари наоколо. В двора на светата обител има и чешма. От нея си наляхме кристално чиста и леденостудена вода, идваща някъде от върховете на Пирин планина.

Археологическият музей
Тръгвайки си от манастира, се отправихме към централния площад на Сандански и продължихме разходката си по централната улица на града. Няма да скрия, че влязохме почти във всяко от многото магазинчета там, докато стигнем до Археологическия музей. Експонатите в него са разположени на два етажа, в три изложбени зали. Под основите на първия етаж се намират основите на раннохристиянска базилика от 5-ти век. Тя е известна още , като „Базиликата на епископ Йоан“.

На вторият етаж на музея има две зали, в които са представени множество експонати от античността. Нещото, което ни направи най-голямо впечатление тук е уникалната колекция от римска надгробна мраморна пластика, която е най-голямата в България. Сред тях се открояваше плочата на Юлий Максимум и тази на Асклепий. В разходката си из музея успяхме да се докоснем и до посветителните оброчни плочки на Артемида, на Афродита, на Зевс, както и до статуите-реплики на известни копия на Афродита и Тюхе. Притежание на музея е и колекцията от мозайки от раннохристиянския период.
Старият чинар и чешмата
Така, заредени с много древно-вековна история продължихме разходката си из Сандански. На излизане от музея, нямаше как да не видим вeĸoвния чинар, който е тук от повече от 650 години. Невероятно е усещането да застанеш под клоните му, които се извисяват на височина от 13 метра, поддържани от ствола му, с диаметър почти 5 метра. Под чинара има чешма, с много интересен мраморен релеф, която се смята за един от паметниците на възрожденското изкуство в града.

Градският парк Свети Врач
Разходката ни из Сандански продължи по пътя към фонтаните пред Интерхотел „Сандански“. От там се отправихме към градския парк, известен с пясъчните си алеи и множество забележителности. Оказа се, че това е един от най-големите паркове в България, разположен на двата бряга на река Санданска Бистрица. В него, освен вековните чинари могат да се видят още над 160 растителни вида, като магнолия, еукомия, софора и сакура, които са пренесени тук от Далечния изток. Не по-малко на брой са и средиземноморските растения, като кедър, кипарис, зокум, корков дъб, лаврово дърво и смокинята.

От характерните за Америка растителни видове се открояват гимнокладус, ликвидамбар, секвоя и различни декоративни кленове. Между всички тези вече цъфнали дървета и цветя се простира изкуствено езеро, в което плуват патици и грациозни лебеди. Трудно е човек да опише с думи тази картина и да предаде усещането, което тя създава. Освен прекрасните флора и фауна, в парка има множество детски кътове за игра, водно колело, множество чешми и фонтани, плувен комплекс и какви ли още не места за забавление и отдих. Над река Санданска Бистрица са построени два въжени моста – единият от които се намира близо до ресторант „Байкал“, а вторият до….къщичката на баба Яга.
Къщичката на баба Яга
Е нямаше как да не минем по люлеещият се страховито мост и да не видим обиталището на известната старица отблизо. Сякаш кацнала на дървото тя будеше възхищение и интерес у малки и големи, със своята причудлива архитектура. Търпеливо изчакахме многото хора, които позираха пред нея за снимка, за да можем и ние да направим същото.
Още забележителности в Сандански
Връщайки се край езерото, малко над него видяхме една много симпатична беседка. Тя много прилича на Акропола в Гърция и която се оказа, че е едно от емблематичните места в Сандански. Е как няма да е, като достигайки до нея, пред нас се разкри една прекрасна гледка към града и околностите му. Това, което разбрахме от други туристи е, че тя е построена през 70-те години на 20-ти век, като част от балнеологично лечение.

Още една забележителност в парка на град Сандански е Летния театър. Тук през лятото се провеждат множество концерти на открито и представления и фестивали. Един от които е ежегодния фестивал за авторска македонска песен „Пирин фолк“.
Въздухът в Сандански е с най-ниска влажност в цяла България и е подходящ за лечението на астматични, алергични и други заболявания. Градът е световноизвестен като естествена лечебница и балнео-курорт. След кратка почивка и освежаване нямаше как на вечеря на не опитаме от традиционните за района ястия в механа „Българе“, къде в събота вечер имаше и музика на живо. Танци, вкусна храна и много настроение
Въздухът тук е изключително чист, с ниска относителна влажност (66 %), със средна годишна температура +13,9 °C, със сравнително малки денонощни и сезонни температурни амплитуди. Зимата е мека и влажна. Валежите са предимно от дъжд, а снегът се задържа средно за не повече от една седмица.
Други места които могат да се видят наблизо Рупите и Кожух планина, Село Златолист и Преподобна Стойна, Роженски манастир, Мелник, село Долене и Чуриловски манастир
За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!