Родопите е планината, която е оставила в мен много скъпи и незабравими спомени. Независимо дали съм искала да бъда сред природата или да посетя някое от многобройните места, носещи в себе си частица от нашата вековна история. Днешният ми разказ е за едно малко диво, но невероятно красиво място, край село Късак, където край водопада се намира единствената у нас горската библиотека. Само си представете планината, чистия въздух, спокойствието и феерията от спускащата се по скалите вода. А сега си се представете там и вие, поседнали с книга в ръка и забравили за света около себе си. Тази атмосфера аз мога да опиша само, като пълна хармония и наслада за душата.
Къде се намира село Късак и как да стигнете до него
И така, в една прекрасна съботна сутрин, ние се отправихме на поредната си разходка извън града. Планът ни беше да отидем до село Късак или по-точно до водопада, който се намира недалеч от него. Отдавна имахме желание да видим още едно от многото прекрасни места в Родопите и да научим повече за намиращата се там горската библиотека.
Водопадът се намира в западния дял на Родопите, на около 40км от град Девин, на 6км от град Доспат и само на километър от село Късак. Ако пътувате от град Девин към Доспат, селото е последното преди Девин. Ние си избрахме именно този маршрут. Не само, защото е много живописен, а и защото пътят е много добре поддържан и по него до село Късак се стига сравнително бързо. Така от София, поехме по магистрала Тракия към град Пловдив, а оттам и към град Доспат. На около 3км преди него се намира разклона за село Късак. Пътят до там ни отне около 3 часа.
От село Късак до водопада и горската библиотека
Отбили се от разклона на главния път, в самото начало на селото отляво видяхме отбивка с табела, която обозначаваше посоката към водопада. Карайки по черния път, не след дълго стигнахме до една голяма и слънчева поляна, в средата на която се извисяваше дървен стълб. Върху него бяха заковани множество дървени стрелки, обозначаващи посоките към Рим, Мексико, Момбай, Токио, Париж и много други световни дестинации, най които гордо се развяваше българския трибагреник. Е, може би някой можеше да реши да иде и до Истамбул, но нашата цел днес беше друга.
Оставили колата си встрани от пътя започнахме да се оглеждаме за пътеката, която води към водопада. Намерихме я лесно. Леко стръмна тя преминаваше през красива борова гора, в която ухаеше на смола и шишарки. Продължавайки напред и следвайки стрелките и бяло-червената маркировка, не след дълго завихме надясно.
След този завой започваше едно малко по-стръмно спускане надолу към дерето на реката. В последния участък от пътя минахме и по едни извити дървени стълби, които отвеждаха точно до водата. Не след дълго пред нас се разкри прекрасния водопад Късак. Като време слизането ни от паркинга до него ни отне около 20 минути. В обратната посока то беше малко повече, предвид изчакването нагоре, а и по-честото спиране, за да си направим още и още снимки.
Водопад Късак и горската библиотека
Водопад Късак е висок около 8 метра. Въпреки сравнително малката си височина, той е много красив, защото водите му се спускат изключително ефирно по насечените скали. Точно пред водопада е обособен кът, където туристите като нас да могат да поседнат за почивка и да се насладят на прекрасната природа и водните каскади.
На това прекрасно място, насред нищото се намира и единствената по рода си у нас горската библиотека. Изумително е как някой се е сетил да скове един дървен шкаф с няколко полици и прилежно да подреди върху тях различни книги.
Отваряйки леко вратата надникнахме вътре и останахме очаровани от разнообразието от жанрове и заглавия. Забравили за времето и умората, просто взехме по една книга в ръка и поседнахме под сенките на боровете. Не мога да ви опиша с думи това изживяване, шумът на водопада, песента на птиците и аромата на смола. Една прекрасна природна идилия. Можехме да останем така с часове, дори с дни и сигурно седмици.
Пикник в горната част на водопада
За да прекараме повече време на това приказно място, ние се отправихме към горната част на водопада, където се натъкнахме на дървено мостче. Преминавайки по него пред нас се разкри прекрасна гледка от върха на водопад Късак. Оттук падащите води изглеждаха още по внушителни. Пътечката след моста ни отведе до голяма поляна, заобиколена отвсякъде от борове и обсипана с множество цветя и билки. Край преминаващата през нея малка рекичка беше идеалното място за почивка и обяд. Именно там постлахме одеялото си за пикник и поседнали на слънце се насладихме на вкусната храна. Наблизо намерихме и чешма, от която напълнихме бутилките си с ледено студена вода, преди да поемем обратно по пътя.
Така измина още един от незабравимите за нас дни край водопад Късак и горската библиотека. Още едно прекрасно място, което ни представи прекрасни гледки и ни зареди с много положителни емоции.
За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!
