Днес искам да ви разкажа за още една наша разходка до Национален парк Централен Балкан, която ни отведе до водопад Сувчарско пръскало. Той се намира в Средна Стара планина, много близо до село Христо Даново и е един от най-високите в България. В това горещо време в началото на месец Юни, единственото място, където човек можеше да намери прохлада беше в планината, поседнал под дебелата сянка на някое дърво или преодоляващ познатите или не толкова познати планински пътеки, които да го отведат до поредното райско кътче. И така, добре закусили и изпили сутрешното си кафе, в един съботен ден ние потеглихме на път, към поредното си предизвикателство и поредното си приключение из дебрите на България.
Къде се намира и как се стига до водопад Сувчарско пръскало
Водопадът Сувчарско пръскало се намира в Национален парк Централен Балкан, много близо до Карловското село Христо Даново. Разстоянието от София до там е около 125км, които от град София се изминават за около 2 часа по Подбалканския път София – Бургас. По него карахме до отбивката за село Кърнаре и оттам продължихме към село Христо Даново, от където започваше пешеходния маршрут към водопада.
При влизането си в селото карахме направо по главния път. Той ни отведе в центъра, където малко преди площада видяхме широк паркинг. Именно там оставихме колата си и се заоглеждахме, за да намерим пътя, по който трябва да вървим. За да не се лутаме много, решихме да попитаме един от местните. Човекът беше много любезен и ни посочи автобусната спирка. Тя се намира вдясно от паркинга, а точно срещу нея видяхме и информационните табели за Сувчарското пръскало. Същият човек ни каза, че маршрутът е дълъг около 4км и при нормален ход се изминава за около час и половина. Е, не ни оставаше нищо друго, освен да му благодарим за напътствията и да поеме по пътя си.
По пътя към водопад Сувчарско пръскало
И така, с бодра крачка и добро настроение започна нашият преход към Сувчарско пръскало. От паркинга тръгнахме по една много тясна уличка и малко след това завихме надясно към планината и започнахме да се изкачваме плавно нагоре. Вървейки, излязохме от селото и продължихме вече по един черен път, по който много скоро завихме наляво и преминахме речното корито. Оттам нататък пътят ни продължи по една по-тясна пътека. След около 5 минути излязохме на стар асфалтов път, по който трябваше да тръгнем вляво. В началото настилката му беше горе-долу в добро състояние, но малко по-нагоре пътят вече ставаше доста тесен и осеян с паднали камъни.
По пътеката
Но, това по никакъв начин не ни накара да се откажем и да продължим напред, към заветната си цел. След около 5 минути ходене, стигнахме до място, разкриващо прекрасна панорамна гледка към цялото село, и където гордо се развяваше и българското знаме. Поспряхме разбира се за почивка и за да се насладим на пейзажа, след което отново поехме по пътя си.
След около 15 минути ходене стигнахме до една беседка, вдясно от пътя, до която имаше и чешма. Тук си направихме малко по-дълга почивка, защото ни чакаше още доста път нагоре.
Преходът ни продължи по една пътека, по която за наше щастие имаше доста повече сенчести места. След около 20 минути стигнахме до една бариера, малко след която, от ляво видяхме дървена маса и пейки. И тъй като вече наближаваше обяд, решихме, че именно тук ще спрем, за да хапнем.
Така добре отпочинали и с нови сили продължихме по една пътека, която слизаше надолу към река Сувчарска. След около 5 минути стигнахме до една стара табела и маркировка, обозначаващи началото на национален парк Централен Балкан. Малко след бариерата преминахме и през моста над река Сучварска, от където завихме надясно. Знам, че сигурно ви звучи малко объркващо, но на мястото има поставени обозначителни табелки, така че няма как да объркате посоката.
Пътеката към Сувчарско пръскало
Последният участък от пътя до водопад Сувчарско пръскало е малко по-труден и отнема около 20-30 минути ходене. Нагоре вървяхме по една много тясна и стръмна пътека, която в началото минава покрай реката. Хубавото беше, че някой си е направил труда на места да постави дъски. Те играят ролята на стъпала, по които изкачването беше малко по-лесно. След това започнахме да се спускаме към подножието на водопада. Там пътеката е много тясна и има опасност от подхлъзване, затова много внимавахме къде стъпваме.
Водопад Сувчарско пръскало
Така, след толкова много премеждия стигнахме до заветната си цел.
Сувчарското пръскало е един от най-високите водопади в България, обявен за природна забележителност още през 1965 година. Пристигайки при него бяхме впечатлени от красотата и грацията, с която водите му се спускат от високата 54 метра скала с неописуем грохот. Красив, мощен, впечатляващ и оставящ посетителите си без дъх. Това са малка част от думите, с които мога да опиша това чудо на Природата.
Какво видяхме около водопада
И въпреки умората и трудностите по пътя си бяхме единодушни, че всичко това си е заслужавало, за да бъдем тук. Пред водопада видяхме широко място, където човек може да поседне на някой камък и да наблюдава падащата вода. От тази, ако мога да я нарека площадка, продължихме още малко по пътеката и стигнахме още по-близо до водопада. Тук трябва само да ви предупредя, че тя е доста тясна, затова трябва да се ходи много внимателно.
И след всичката тази красота, която имахме щастието да видим, не ни оставаше нищо друг, освен леко и внимателно да поеме по обратния път към село Христо Даново. Ако и вие някога имате път в тази част на Стара планина, то непременно отделете време, за да видите това прекрасно място.
За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!
