Предимството да има планина, в близост до града е прекрасна възможност за всеки да разпусне, през почивните дни, без да се налага да пътува надалеч. Уморени от шума, напрежението и мръсния въздух в София, аз и моето семейство се качваме на Витоша винаги, когато имаме тази възможност. Така в един неделен ден, след дългата и изтощителна седмица решихме за пореден път да покорим планината. Тя освен чист въздух и спокойствие, предлага и множество маршрути за лека разходка или приятен преход. Този път целта ни беше да се разходим до хижа „Боерица“. Мястото е много приятно, а маршрутът е лесен, дори и ако решите да идете до там с децата си.
Къде се намира хижа „Боерица“
Хижа „Боерица“ се намира в природен парк Витоша, в едноименната местност Боерица. За да стигнем до там, първо трябваше да се качим до местността Златни мостове. От там започват множество пътеки, отвеждащи до различни места в природен парк Витоша. За разнообразие, този път решихме да оставим колата в гаража и да се качим до там с автобус №63. Той тръгва от бул. Цар Борис III и стига точно до Златните мостове. Речено-сторено. След сутрешното си кафе, проверихме разписанието на автобуса, за да не чакаме дълго на спирката, метнахме раниците на гръб и потеглихме на поредната си неделна разходка в планината.
П.С: Имайте предвид че от юли 2024 скъсиха маршрута на автобус №63 до спирка „ул. Бялата чешма“ и пуснаха нов автобус до Златните мостове с №61, който тръгва от НДК.
Пътят до Златните мостове
Маршрутът на автобус №63 в посока Златните мостове минава през столичния квартал Бояна. Малко след последните къщи, пътят навлиза в гората и завой след завой се изкачва все по-нагоре в планината. Пътувайки с автобуса, можехме да разгледаме околността, което при шофиране е почти невъзможно. По пътя видяхме много туристи, тръгнали пеша, с кола или на колело, които също търсеха прохладата в това горещо време. Така, разглеждайки околността и набелязвайки следващата си дестинация, не след дълго стигнахме до Златните мостове. Първото нещо, което направихме, след като слязохме от автобуса беше да си наточим прясна, студена витошка вода от чешмата. Оттук започваше нашата вече истинска разходка.
От местността Златни мостове до хижа „Боерица“
Пътят от местността Златните мостове до хижа „Боерица“ се изминава за около 1 час с бавно ходене. Пътеката, по която трябваше да вървим започва от паркинга, преди каменната река и е много лека и приятна за разходка. Всъщност от това място тръгват две пътеки – едната за хижа „Боерица“, а другата за хижа „Еделвайс“. Не се притеснявайте, пътеките в природен парк Витоша са много добре обозначени с табели и маркирани, така, че няма как да се изгубите.
И така, ние тръгнахме по пътеката с жълтия парапет, която минава успоредно на каменната река. Следвахме маршрута за хижа „Кумата“.
Това беше и единственият стръмен участък от целия път нагоре. Така вървейки и вдишвайки свежия планински въздух, стигнахме до едно място от пътя, където пред нас се разкри чудна гледка към каменната река и заобикалящата я борова гора. Виждали сме този пейзаж много пъти, но истината е, че винаги му се възхищаваме, все едно го виждаме за първи път.
Така неусетно за около 15 минути изкачихме този малко по-стръмен участък и продължихме по пътя си нагоре. Скоро след това стигнахме до две дървени мостчета. Минавайки по тях, продължихме по вече по-полегатата и широка пътека, през боровата гора, която ни даваше така жадуваната сянка и прохлада в това изпепеляващо време.
След около 45 минути бавно ходене, стигнахме до един разклон, където пътеката се разделяше на две. Тук, пътят направо продължаваше към хижа „Кумата“, а този наляво към местността Боерица, до която ни оставаха още около 10-15 минути ходене. Пътеката, по която продължихме разходката си в този участък е почти равна. Малко преди да стигнем до хижата, на едно дърво видяхме табела, която обозначаваше пътя към нея, а и от където вече можехме да я видим. Оставаше ни само да се покатерим до там по една тясна и малко стръмна пътечка.
Хижа „Боерица“
Хижа „Боерица“ е една от многото безстопанствени хижи в природен парк Витоша, тънеща в разруха вече повече от 10 години. Тази внушителна четириетажна сграда, построена, както разбрахме през 30-те години на миналия век е с конструкция от камък и дърво. Много красиво, но за съжаление изоставено място, което поне по мое мнение има потенциала да се възстанови, стига да попадне в добри ръце.
Какво може да се види там
В местността Боерица се намират и едноименният хотел „Боерица“, както и хижите „Борова гора“ и „Планинарска песен“, които за щастие на нас туристите работят и предлагат приятна обстановка за почивка, вкусни ястия и ароматен билков чай. И тъй като наближаваше обяд, а ние бяхме вече много гладни и уморени, нямаше как да не помислим за вкусната скара и чаша студена бира. За целта, отидохме до хотел „Боерица“.
Той се намира много близо до хижата и където в градината-барбекю предлагат салати, скара, картофки и други ястия от националната ни кухня. Добре похапнали и изпили по чаша ароматно кафе, потърсихме и някое удобно местенце на сянка, където да поседнем на чист въздух, докато ни слегне храната.
За нашата разходка
На връщане, решихме да минем по друга пътека, за да стигнем до Златните мостове. Тя започва от хижа „Планинска песен“ и минава през широколистна гора.
Малко след тръгването си стигнахме до поредното дървено мостче, минаващо над каменната река, от където се откриваше прекрасна гледка. Вървейки надолу, стигнахме до разклона за хижа „Момина скала“, от където следвайки табелите продължихме наляво към Златните мостове. Тук, както в началото на разходката ни пътят беше малко по-стръмен, но този път надолу. Така след малко по-малко от 1 час стигнахме до хотел „Елица“, където сме идвали, при някои от разходките ни към хижа „Момина скала“. Преди известно време направиха реставрация на старата сграда, както и на зелените зони около нея и превърнаха мястото в луксозен хотел. Има табела на входа, която указва, че предстои да бъде отворен скоро.
От хотела, по павирания път минахме покрай хижа „Септември“, която се намира буквално на пътеката, която води към Златните мостове.
Оттук ни оставаше да походи още около 10-15 минути, за да стигнем до спирката на автобуса. Преди това, не пропуснахме да спрем до масата на един дядо, който продаваше домашно направено сладко от къпини и сироп от бъз, както и домашен мед. Всичко беше добре, докато не видяхме етикетите с „горски“ цени върху бурканчетата. Не ни оставаше нищо друго, освен да го поздравим вежливо и да продължим по пътя си. Така се прибрахме вкъщи бодри и с добро настроение, от прекрасния ден в планината.
За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!
Instagram: @preotkrii.bg
