Буйновско ждрело

Не веднъж съм казвала, че Родопите е една от най-хубавите планини в България, съчетание от невероятна природа, вековна история и много места, от където аз и моето семейство имаме незабравими спомени. Днес искам да ви разкажа за още едно прекрасно място, което Природата е сътворила в Западните Родопи, а именно Буйновско ждрело. Ще се опитам колкото мога по-добре да ви опиша красотата и величието на този природен феномен, но ви посъветвам при удобен случай непременно да отидете до там.

Буйновско ждрело
Автор: Bobbie Spasova

Къде се намира и как се стига до Буйновското ждрело

Както вече споменах, Буйновското ждрело се намира в Западните Родопи, много близо до село Ягодина и едноименното село Буйново.

село Буйново
Автор: ХРИСТО АНГЕЛОВ

Разстоянието от град София до там е около 227км, от Бургас са около 350км, а от Пловдив само 107км. Вариантите да се стигне до Буйновското ждрело са два – Или през Пазарджик – Пещера – Батак – язовир и град Доспат до Буйновско ждрело или през Пазарджик – Стамболийски – Кричим – Михалково – покрай Девин – оттам към селата Настан, Грохотно и Гьоврен и оттам до Буйновското ждрело. Който и път да изберете няма да сбъркате, защото и по двата маршрута има много и интересни места, които можете да се отбиете да видите. Ние пътувахме по АМ Тракия и след това поехме по първия маршрут. През него минаваме винаги, когато пътуваме до язовир Батак и до язовир Доспат.

Описание на маршрута

Пътят до Буйновското ждрело е асфалтов и може да се каже в доста добро състояние. За да стигнем до началото на този природен феномен, първо трябваше да стигнем до язовир Тешел.

язовир Тешел
Автор: Илиян Михалев

Там спряхме за кратко да разгледаме, привлечени от невероятните гледки, характерни за този район на България. Карайки покрай стената на язовира, видяхме табелата за село Буйново, от където започна нашето същинско пътешествие.

Какво видяхме в Буйновско ждрело

Какво представлява Буйновското ждрело

Буйновското ждрело е най-голямото в Родопите и е пролом на Буйновската река.

Буйновска река
Автор: Диана Стоянова

То е обявено за природна забележителност още през далечната 1971 година и е част от Стоте национални туристически обекта в България. Дължината му е цели 16км, а отстрани е заобиколен със стръмни, отвесни и много високи скали, през които реката си проправяла пътя си, в продължение на милиони години. Ждрелото е представено с четири арки, най-известната от които е Дяволският мост. По протежението му има 34 пещери, които не са много добре познати и достъпът до тях е много труден. Скалите на около бяха осеяни с много дупки и ниши, през които реката си е проправяла път.

завой в Буйновско ждрело
Автор: Reyhan Mustafa Ferad

Емоция от посещението на Буйновско ждрело

Целият този пейзаж будеше у нас, както възхищение, така и лека уплаха. В началото си, през първите 7-8км пътят беше нормален на ширина. Оттам нататък обаче той започна постепенно да се стеснява и да оставя у нас усещането, че сме приклещени между скалите. След разклона за село Ягодина, малко преди Ягодинската пещера пътят стана още по-тесен. По него можеше да мине само една кола. Именно това място, на което скалите почти се допираха една до друга. Местните наричат “Вълчи скок“, защото според разказите им през зимата оттук минават прегладнели глутници вълци, които нападат животните им.

Освен с красотата и величието си, Буйновското ждрело е известно и с голямото разнообразие на растения и животни. Те обитават това прекрасно място, голяма част от които са защитени. Сред редките животински видове тук се открояват царският орел и европейската видра, а най-често срещани разбира се са сърните, елените, мечките и разбира се вълците.

зеленина в Буйновско ждрело
Автор: Simeon Pavlov

Още забележителности наоколо

На около 4км нагоре от Буйновското ждрело, на десния бряг на реката се намират известната Ягодинска пещера и Имамовата дупка, до които също се разходихме. След това поехме по оформената от меандрите на Буйновската река живописна екопътека. Тя се оказа е много приятна за разходка, а и предлага множество места за пикник или барбекю. Този път бяхме решили, че ще хапнем на открито. Намерихме си хубаво място, запалихме огън и си спретнахме много пищен обяд с изпечена на жар наденица, богата салата, овче сирене и разбира се изпечен сутринта, преди тръгване домашен хляб. След обилното похапване не ни оставаше нищо друго освен да подремнем на шарена сянка и чист въздух. Ето така се живее 100 години, не мислите ли?

За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.

За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!

Сподели:

Facebook
Google+
Twitter
LinkedIn

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още статии