С днешния си разказ искам да ви отведа до едно прекрасно място в трънския край, което се намира много близо до българо-сръбската граница. Това е село Зелениград, разположено по южните склонове на Руй планина. Макар и не много познато на всички, селището има вековна история, още от времето на древните Траки. Тук те са изградили своята крепост Боипара, която е охранявала прохода Дъсчан кладенец. По време на римското владичество Зелениград е било много важен металодобивен и рударски център. Днес селото е разделено на три махали: Прудище, Гремагье и Странска махала. Южната му част граничи с река Ерма, която се захранва от други три реки.
Над него се издига величествен и много живописен скален масив, известен с името Шильи камик. Богатата история на селото, прекрасната природа и забележителности около него ни накараха да го включим в списъка си с местата, които трябва да видим. Е, дойде и неговият ред. В един слънчев есенен ден, когато стандартно потокът от коли е от Перник към София, ние поехме в обратна посока към село Зелениград и към поредното си приключение.
Как се стига до Зелениград
Село Зелениград се намира на 10 км западно от град Трън, на 60 км от град Перник и наоколо 96 км от град София. До него се стига по второкласния път 63, който започва от Перник, в посока ГКПП Стрезимировци. За тези, които не са пътували в този район искам да вметна, че пътят е в много добро състояние. Mного e живописен, особено след град Брезник. С кола отиването до там ни отне около 1 час и половина, през които ние возещите се не можехме да откъснем поглед от зелените пасища и ниви и стръмните урви на Руй планина. Пристигнали, нямахме търпение да разгледаме наоколо и да се изкачим до връх Шильи камик и скалното светилище Царева църква. Те са най-известните забележителности край селото.
Изкачване до връх Шильи камик
Отправната точка за изкачването на Шильи камик се намира в покрайнините на Зелениград. Стигнали там, карахме по главната улица към мегдана, където намерихме място и оставихме колата си. Преди да продължим пеша по пътя си, успяхме да разменим няколко думи с някои от жителите на селото, поседнали в местното заведение.
Те ни обясниха, че за да стигнем до пътеката, трябва да продължим нагоре по улицата до края на селото, където има къща за гости. Няколко метра след нея вече имало табели, указващи пътя към връх Руй и към връх Шильи камик. Оттам нагоре трябваше да следваме червената маркировка.
Като едни прилежни туристи, ние изпълнихме всички указания и стъпили на пътеката тръгнахме към върха. Постепенно наклонът се увеличаваше, но не си представяйте някакви сериозни баири. Тъкмо напротив, изкачването ни беше много приятно, без излишно натоварване. Така постепенно стигнахме до един разклон, на който имаше други табели, които ясно указваха посоките. Така, за да стигнем до Шильи камик трябваше да тръгнем наляво. За светилището Царева църква пътят продължаваше направо, а към връх Руй водеше пътеката вдясно.
Малко по-нагоре, след около 30 минути приятна разходка, сред дървета и храсти, най-накрая стъпихме на самия връх. Погледнали отгоре видяхме, че Шильи камик се издига точно над Зелениград. От него се разкриваха прекрасни панорамни гледки както към селото, така и към близкото село Знеполе, към язовир Ярловци и към цялата околност. Местна легенда разказва, че по пътя към върха оттук е минавал цар Иван Шишман. За него скалата Шильи камик е била място за уединение, където той е вземал важни държавни решения.
Скалното светилище Царева църква
Насладили се на прекрасната гледка и на чистия въздух, поехме обратно към подножието на Шильи камик. Там от разклона започваше пътеката за светилището Царева църква. Тръгвайки от селото, местните бяха така добри да ни предупредят, че по нея трябва да внимаваме, защото има доста тесни и хлъзгави участъци. Всъщност се оказа, че пътя не е толкова опасен. Само след няколко минути пеша стигнахме и до църквата, чийто вход е във формата на лястовичка. От арката на светилището също се разкриваха прекрасни гледки към околността, към пропастта над Зелениград и към село Знеполе. Скалата под църквата се оказа, че е част от ждрелото на Зелениградската река.
Царева църква е скална църква, изсечена под Шильи камик. На трънски диалект местните я наричат Царево църкве. За нея из селото също се носят легенди, една от които разказва, че някога селото е било разположено нависоко край Шильи камик и скалната църква, в която за известно време е живял цар Иван Шишман. В един момент обаче то било разрушено и жителите му се наложило да се преселят по-надолу на както го наричали те „зеленото място“, откъдето идва и името на селото – Зелениград.
Друга легенда разказва, че църквата е създадена от царица Теодора – първата съпруга на цар Иван Александър, която се молела в нея, след като разбрала, че мъжът ѝ се е влюбил в еврейската девойка Сара. Различни истории, различни легенди. След прекрасната разходка до Царева църква се върнахме обратно в центъра на село Зелениград. И тъй като вече беше обяд, а ние бяхме много гладни, решихме да хапнем в местното заведение „Хоремаг“. Възвърнали силите си с вкусна салата от розови домати с козе сирене и вкусна скара, беше време да се отправим към село Бусинци.
Музей на Бусинската керамика и Бусинска сръчкотилница
Село Бусинци се намира на 12км от село Зелениград. Интерес в него буди не само прекрасната природа, но и музея на Бусинската керамика, която е била основен поминък на хората от селото.
Този етнографски комплекс се състои от няколко зали, в които можахме да видим над 200 експоната на старата традиционна бусинска керамика и голям брой съвременна керамика в стила на бусинските традиции. Всички те са дело на над 1000 майстори от селото и околността. Интересно беше за нас да видим и да се докоснем и до 100-годишната пещ за изпичане на керамика.
След като разгледахме музея, се отправихме към Бусинската сръчкотилница, която се намира много близо до него. От нея си купихме няколко много интересни ръчно изработени сувенири от бусинска керамика. Освен това можахме да видим и различни ежедневни и ритуални предмети в същия стил. Най накрая имахме привилегията и щастието сами да си направим глинен съд, разбира се с напътствията на Стефка – създателка и главен майстор в сръчкотилницата.
Така приключи този много интересен и вълнуващ за нас ден в село Зелениград и околностите му. Със сигурност тук има още много и интересни места, които да се видят и да се чуят много истории, които местните предават от уста на уста.
За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!
