За село Долен, научих при една от разходките ни из Родопите. Тази част на България е сред любимите ни, не само, заради несравнимо красивата природа и чистия въздух, но и заради малките и почти никому неизвестни селца и местности. Те завладяват със своята тайнственост и чар. Останах заинтригувана от това, което ми разказаха за село Долен и реших, че на всяка цена трябва да идем там. И така, в един слънчев юнски ден, дойде време да се впуснем в поредното си приключение из Родопите.
Къде се намира село Долен и как се стига до него
Село Долен се намира в западните Родопи, на около 30 километра от град Гоце Делчев и на около 230 километра от град София. Ние потеглихме от София, по автомагистрала Струма, в посока Дупница и Благоевград. От Гоце Делчев тръгнахме по пътя към Доспат и Смолян. Малко след село Долно Дряновo, отдясно на пътя има паркинг и вход към Ландшафтния исторически парк „Градище“. Оттам, само на няколко километра се намира и отбивката за село Долен. Влизайки в селото, първо ще видите новата част, наречена така, заради по-съвременните къщи, построени там. След новата част на селото следва леко спускане по един тесен път. По него се стига до площада на старото село Долен. Там ще видите голям паркинг, на който да оставите колата си, защото тя няма да ви бъде необходима при разходката из селото.
Малко от историята на селото
Името на село Долен идва от това, че то е разположено в ниското, в един дол. Най-ниската му част е 950 метра, а най-високата е 1200 метра. Селото било създадено през 16-ти век, по време на турското робство. Тогава родопчани бягали от турците, защото били карани да приемат османската вяра. Селото е доста скрито и може би това е привлякло и накарало осемте рода, да харесат мястото и да се заселят тук. Основният им поминък бил овцевъдството, а по време на Възраждането местните се славели като най-добрите майстори на каменната зидария.
Какво видяхме и с какво ни впечатли село Долен
Няма да крия, че този тип селца са ми любими. Огромно удоволствие е за мен, когато попадна на такова прекрасно място. Малките калдъръмени улички в село Долен и двуетажните къщи, с големи чардаци, построени изцяло от камък и дърво са запазени в своя автентичен вид от 200 години насам. Строени са от търновски майстори, като каменните им зидове са дебели между 60 и 80 сантиметра.
Долните им етажи са пригодени за отглеждане на животни, а на горните етажи има едно общо помещение, изградено от плет, където цялото семейство живеело на едно място. Разхождайки се из селото, имаш чувството, че времето е спряло, а ти си се пренесъл в онези отминали времена. Може би е така, защото Долен е все още непокътнат, в сравнение с други села, като Лещен или Ковачевица. Тук няма кръчми, кафенета или хотели и много малка част от къщите са реставрирани. Може би затова тук най-добре се усеща родопския дух.
Църква„Свети Николай Чудотворец“
За да обиколим селото ни беше необходим около един час. С огромно удоволствие се разхождахме и разглеждахме не само къщите, но и всичко около тях. Може би най-популярното място тук е църквата „Свети Николай Чудотворец“. В нея навремето е имало килийно училище и чиято камбанария се вижда отдалече. Самата църква е построена през 1837 година, за което разбрахме от надписа на входа ѝ, а вътре в нея са запазени прекрасни стенописи и цветен дървен таван. Малко са местата, където човек може да види това.
Интересна е историята на камбанарията, която била построена 100 години, след като е била построена църквата. Още по-интересна е обаче историята на камбаната, която както разбрахме е била крадена два пъти и два пъти е била намирана. За да я опазят от нови набези, хората решили да я направят по-тежка. Те я претопявали и прибавяли към нея претопени медни съдове, които събирали от покъщнината си, както и злато, което им било дарено от руснаци. Новата, по-тежка камбана, освен че била по-трудна за крадене, но придобила и невероятен звук, който се чувал още по-надалеко.
Тайният тунел – интересна история, обвита в мистерия
Научихме още една интересна история, докато бяхме в село Долен. Тя разказва, как някога местните първенци се събирали край гробището, за да могат там на спокойствие да обсъждат своите важни дела. За да могат обаче да избягат, в случай на опасност, те прокопали подземен тунел, който водел до църквата. Два странични ръкава извеждали на около 500 метра встрани. За да не ги види никой, те копаели само през нощта и прикривали следите си, като изсипвали прясната пръст върху гробовете. Дълги години след това, никой не си спомнял за този тунел, до момента, в който при прокопаването на канализацията, не излязла част от него. Тунелът не е проучен. Не можете да слезете в него, но пък историята, която ще ви разкажат местните хора е доста интересна.
Къде похапнахме, след обиколката си из селото
Както вече ви споменах, в селото няма нито кръчма, нито механа. Връщайки се към площада, където бяхме оставили колата си се чудехме къде можем да хапнем нещо вкусно, защото вече бяхме доста изгладнели. За наше щастие, видяхме табела, обозначаваща, че наблизо се намира къщата за гости „Шарковата къща“. Отидохме, а там ни посрещна една много мила и усмихната баба. Явно отдалече ни личеше, че сме гладни, защото тя любезно ни покани да влезем и предложи да ни направи нещо за ядене. Как можехме да устоим и да се откажем от домашно приготвена вкусна родопска храна? Бабата ни нагости с невероятни мекици и вкусна яхния, а докато ние блажено похапвахме, тя ни разказваше интересни истории за селото.
За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!
Instagram: @preotkrii.bg
