При една от последните ни разходки из Странджа, решихме, че е време да отделим време и да се разходим до пещерата Света Марина, която се оказа, че е едно много тайнствено и загадъчно място. В миналото, тя е привличала много поклонници, идващи отблизо и от далеч и се е смятала за най-големия култов център на светицата в Югоизточна Тракия. Определено мога да кажа, че това е място, което не бива да пропускате и да включите в списъка със забележителности, които трябва да видите.
Къде се намира пещерата Света Марина и как се стига до нея
Пещерата Света Марина се намира на около 25 километра от град Малко Търново и на около 12 километра източно от село Сливарово. Съвсем близо е до оградата на границата ни с Турция. Ето защо, ако сте решили да се разходите до пещерата, първо трябва да отидете и да се регистрирате в Гранична полиция в Малко Търново. Друго нещо важно, за което искам да ви предупредя е, че до светилището трудно се стига с лека кола, защото до него води черен коларски път. Поради това, най-добре е да пътувате с джип. Друг вариант е да се разходите и да отидете до там пеша. Това обаче ще ви отнеме доста време, защото разстоянието не е никак малко. За ориентир, на места по пътя, водещ до пещерата има указателни табели.
Ние пътуваме с джип, затова за нас не беше проблем да стигнем до там. Последната отсечка от маршрута към пещерата представлява тясна пътека, която се отделя от черния път. Оттук пеша, за около 5 минути ходене се слиза до една беседка, от която насреща се вижда входа на пещерата. Внимавайте, когато вървите по пътеката от беседката надолу, защото тя е доста стръмна и хлъзгава. Но, лека полека и внимавайки къде стъпваме слязохме до там. Тук въздухът е изключително свеж и чист, но и доста влажен, заради капещата от стените и тавана на пещерата вода.
Коя е Света Марина
В българската народна традиция, света Марина се счита за сестра на свети Илия, Господар на небето, гръмотевиците и дъждовете. Света Марина е смятана за покровителка на водите и на брака, както и за повелителка на змиите, защото умеела да лекува от ухапванията им. Освен това нееднократно Светицата помагала и на бездетните жени да заченат. Празникът на света Марина се чества на 17 юли (третият ден от Горещниците).
Според една от легендите, пещерата на Света Марина била открита от местен пастир, който разхождал стадото си из тези места. В стадото му имало сляп бик, който след като потъркал глава си в капещата от свода на пещерата вода, прогледнал. Научили, че това е лековитото аязмо на Светицата, тук започнали да се стичат много поклонници, търсещи изцеление.
Пещерата Света Марина
И така, след дълго пътешествие по черните пътища, ние успяхме да стигнем до входа на пещерата Света Марина. Тя се намира в един усоен скалист дол, обрасъл с много бръшлян. Пещерата е малка, полуотворена, като входът ѝ се намира от южната страна.
Въздухът тук е изключително чист и свеж. От стените и от тавана на пещерата се стича лековита вода, от която по пода са се образували малки бели камъчета от варовик. Наричат ги перлички и за тях се вярва, че носят здраве и късмет. Това кара всеки, дошъл тук, включително и нас, да си вземем по няколко от тях и да ги занесем у дома.
Капещата от стените и тавана вода в пещерата Света Марина, се събира в поставени на пода съдове и се възприема за аязмо. В миналото Светилището е било най-големият култов център на Светицата в Югоизточна Тракия. Това е било и причина тук да идват много поклонници от близките и далечни села и чак от Цариград. Хора идвали тук и за „смиване” с лечебна цел. В Странджа Света Марина се почита и за лечителка на бездетните жени.
Чудесата на Света Марина
Местните вярват, че силата на светицата се проявява най-мощно в нощта срещу празника ѝ, който се чества на 17-ти Юли. Нощта, преди празника, тук идват бездетни и търсещи изцеление хора. Поклонниците правят трапези и преспиват до пещерата с надеждата да се излекуват. Очакват Светицата да им даде знак какво да направят, за да облекчат страданията си.
Преспали на това свято място, те стават още преди изгрев слънце. После влизат в пещерата, за да се помолят и да отпият по глътка от лековитата вода. След това си тръгват, без да се обръщат назад.
Е, ние не дойдохме на празника на Света Марина, но не пропуснахме да влезем в пещерата и да се помолим за здраве и да отпием от лековитата вода. Поседяхме на беседката, за да подишаме чист въздух и да се насладим на спокойствието, което ни обграждаше и поехме по пътя си обратно, заредени с много добро настроение.
В близост се намира и друго подобно свещено и лековито място, което ви препоръчвам да посетите, а именно Индипасха.
За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!
Instagram: @preotkrii.bg
