Индипасха – тракийско оброчище в Странджа

Днес е прекрасен слънчев ден. Ние сме в Странджа планина и сме решили да се запътим към едно интересно, мистериозно място. Обичате ли мистериите, приказките и догатките? Ако да – то задължително сложете в списъка си тази дестинация. В редовете по-надолу ще ви разкажем за приятна разходка към лечебен извор и тракийско оброчище, наречено Индипасха.

А чували ли сте някога името Индипасха? Не, това не е в Гърция или пък в Израел. Индипасха се намира в България. Това е тракийско оброчище, което се намира дълбоко в зелените прегръдки на Страджа планина или по специално в осоен дол на десния приток на река Велека. Мястото е известно и с лечебната си вода, извираща в подножието на огромна скала, обрасла от зелени мъхове и бръшлян.

Къде се намира Индипасха и как да стигнем до него?

Тракийското оброчище се намира на около 20 километра източно от град Малко Търново.

Има два варианта, по които може да стигнете до мястото. И при двата се поема пътя от Малко Търново към Царево

Вариант 1 – По-дългия пешеходен маршрут

При този вариант се хваща отбивката за село Сливарово. Пътят не е в много добро състояние и трябва да се кара много внимателно. Преди да се достигне селото, има отбивка вляво, на която трябва да оставите колите и да продължите пеша. Ще познаете мястото по указателната табела. До крайната цел се върви по горска пътечка около 6-7 километра.

Вариант 2: По-краткия пешеходен маршрут

Това беше и нашият избор. За него трябва да се хване отбивката за местност Качул (пада се преди село Граматиково) и да се продължи по черен път, който по време на нашето посещение, не беше в особено добро състояния. И тук трябва да се шофира с внимание. Нямаше други коли на пътя и се чувствахме като последните хора на една изоставена дива планета. Не след дълго (след около 5-6 км) стигнахме до по-широка място, където пътя се разделяше на две. От там нататък продължихме пеша, поради невъзможността да използваме нашите автомобили, заради вече много лошия път. Оставам координати на крайната точка, до която може да се достигне с кола: 42.0119, 27.6642.

Хванахме дясната отсечка, накъдето и указателната табела сочеше и започнахме нашето пътешествие с две деца на гръб и весела компания.

Разстоянието до Индипасха е 1.5 км. Направи ми впечатление, че мястото е изключително чисто, диво и само странни птичи песни се чуваха от гората. В първата си част пътят бе доста стръмен, но в последствие стана с по-плавно изкачване. Пътеката се движеше точно край десния приток на река Велека.

След около 40 минути стигнахме до обширна поляна сред букови гори, с пейки и маси, където седнахме да отдъхнем. Предусещахме че вече сме близо, понеже там вече имаше табела, сочеща към стръмна пътека, достигаща до усоен, обрасъл с гъста букова гора, дълбок дол.

Пихме хладна вода, отдъхнахме от прехода до тук и тръгнахме на долу по пътеката. Разстоянието се изминава за не повече от 5 минути по стръмна пътека с дървени стълби на места, както и дървени парапети направени от дълги дъбови пръти.

Какво представлява Индипасха?

Макар че бяхме група от 6 човека, тишината бе навсякъде около нас и се чуваше само нашето дишане. Всички мълчахме, сякаш предусещахме святата енергия на това място и не искахме да я нарушим с неловки разговори. Не след дълго се озовахме в пресъхналото каменно корито, на дъното на този дол, пред постановка, на която бяха окичени десетки икони.

Но не това бе нещото, което ни накара да преминем целия този път. По-скоро, че това е тракийско оброчище и на него са се извършвали тракийски ритуали. Мястото бе известно и с друго. Под огромна и масивна скала извираше малко изворче, което на фона на пресъхнала зад гърба ни река, не спираше да тече, макар и с малък дебит. Водата бе известна с лековитата си стойност. На мястото е оставено приспособление като прът с канче в края, с което вярващите да си пълнят вода за здраве.

Това направихме и ние. Напълнихме вода, поляхме си ръцете, измихме си очите и отпихме от прохладната, кристална, мека живителна течност. Чувствахме се удовлетворени от това, че успяхме да преминем и да достигнем до това място, въпреки че бяхме с две деца и хора на различна възраст. Направи ми впечатление, че на мястото имаше много окичени парцалчета. Може би това е някакъв окултен начин за изразяване на почит, молитва или ритуал за здраве и късмет. Нямам си и на идея. Друго интересно нещо на самото място е, че макар да не виждах цъфнали дървета или цветя в средата на август, въздухът ухаеше на приятен не натрапчив, лек и цветен аромат.