Това лято имахме щастието не само да се порадваме на хубавото време и морето, ами успяхме и да посетим прекрасния Троянски манастир. Това е третият по-големина манастир в България, който впечатлява с история, атмосфера и заобикаляща природа. Не можах да остана безразлична пред неговата красота и тегнеща вечност.
История на Троянски манастир
„Успение Богородично“ има една от тези истории, които събуждат възрожденския дух. Основан е, според легендите, от няколко атонски монаси. Те донасят със себе си от Света Гора чудотворната икона на Света Богородица Троеручица, която и до ден днешен е там. Ранната му история не е записана и не се знае много, освен че като повечето манастири в България е бил опожаряван, а неговите обитатели убити.
През 18-ти век двама игумена от Сопот започват грижа по манастира. Обновяват сградите и разширяват строежа. През следващият век манастирът продължава да се разраства. Монашеските сгради стават няколко етажни, което е рядкост за това време. Около 50-те години на столетието църквата е изписана от Захарий Зограф, един от най-известните български живописци, живели някога.
Най-много ни развълнува портрета на Захарий Зограф, който той е оставил на църквата. Неговите произведения се усещат като индивидуален преход към момента и към времето, което той е покрил с четката си. Художникът е оставил след себе си и композицията на Колелото на живота, върху външната стена на църквата. Тя може много да те накара да се замислиш – от външната му страна са изобразени материалните неща, а от вътрешната духовните. Помага на човек да се запита кое е истинското богатство в живота.
Какво може да видим тук
Разходихме се из вътрешния двор на манастира, любувайки се на изваяните сгради и майсторската дърворезба. Хармонията на различните сгради и части на манастира беше много приятна за очите. Създаваше усещането за нещо завършено, което те заобикаля и докато си там, те пази.
Камбанарията е четириетажна, издигната през 1865-та и се намира в центъра на двора. Стените отвън са покрити с композиции, създадени от троянския майстор Печо Найденов и изобразяват архангели и светци. Най-интересно при камбанарията обаче е параклисът „Голгота“, който се намира на първия етаж. Вътре е украсен с така наречената мозаечна техника, типична за Първото и Второто българско царство. Рядко и на малко места се среща днес и затова не бива да я пропускате.
Видяхме още специалния музей, посветен на Васил Левски. Апостолът основава именно в това кътче първият монашески революционен комитет през 1872-ра година, воден от тогавашния игумен Макарий. Скривалището на Левски е запазено и се намира точно в помещението, определено да бъде музей. То представлява таен отвор, който води към тавана.
Към края на нашата разходка, когато започнахме да усещаме лек глад и ни се прищя да си поседнем и поотпуснем краката за малко, спряхме да видим и гроба на патриарх Максим. Той е носил титлата от 1971-ва до 2012-та и е негово лично желание да бъде погребан в Троянски манастир, тъй като му е бил изключително присърце приживе, защото там е прекарал своите послушнически години.
Как да стигнем до Троянски манастир
Стигането до Троянски манастир е лесно и пригодено за туристи. Поради близостта му с град Троян ние се спряхме на малка къща за гости в града. Възползвахме се от възможността да видим не само манастира, ами и да разгледаме красивия град и околност през останалото време. Станахме рано и се запътихме с кола към комплекса, веднага след кафето. До него се стига бързо и лесно, по асфалтиран път от града по посока село Орешак, като разстоянието е само 10 километра. Манастирът е достъпен за всички части на България, добре свързан с градовете наоколо. Има удобни автобуси и дори влак, а навсякъде са сложени табели, които да ви упътят. Повечето големи градове предлагат организирани екскурзии до там – от София дори може да се направи еднодневно пътуване, така че какво по-хубаво съботно занимание?
Ако искате още по-автентично преживяване, научихме, че може да се пренощува и в самия манастир – за това е необходимо да се обадите и да резервирате от доста по-рано, тъй като често цялата хотелска част е заета. С удоволствие бихме искали да се върнем и да отседнем там, защото атмосферата е толкова душевна, че мога само да предположа, че успокоява душата и ни помага да се откъснем от тегнещите мисли и забързаността на модерния живот.
Имайте предвид, че комплексът почти винаги е пълен с хора, тъй като е популярна туристическа дестинация и трябва да сте готови за тълпата. През делничните дни е значително по-спокойно.
Наоколо има ресторанти, където можете да си похапнете и да се насладите на някои от троянските специалитети. На нас най-много ни хареса троянската сливова ракия и изключително интересния боб с коприва, който е традиционен за района.
Забележителности наоколо
Освен Троян, разгледахме и село Орешак, където се състоеше изложение на народните и художествени занаяти. Занаятчии от всички краища на страната демонстрираха своят талант и творчество и не можахме да устоим на разнообразните изделия и да си вземем сувенири – няколко красиви изрисувани съда.
Част от сърцето ми си остана в манастира, след като си тръгнахме и чувството за хармония и умиротворения трая дълго, след като оставихме неговия силует зад нас. Всеки българин трябва поне веднъж да посети светата обител и обещаваме, няма да останете разочаровани.
За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!
Instagram: @preotkrii.bg
