Отново сме в Родопите и по-точно в най-южната им част, където на двата бряга на река Арда се намира едно от най-прекрасните села в България – село Смилян. Само на 15км от град Смолян, това е едно от най-старите селища в Средните Родопи. Селото е известно не само със смилянския боб, но и с богатата си история, невероятната природа и чист въздух. В един прекрасен и слънчев съботен ден, нямахме търпение да поемем на път, към една от любимите си дестинации и да прекараме един незабравим уикенд сред природата.
Къде се намира село Смилян и как се стига до него
Село Смилян е най-голямото в цялата община Смолян. То е разположено на около 850м надморска височина на двата бряга на река Арда. Разстоянието от град София е 260км, от град Пловдив е 112км, а от град Бургас е 337км. Пътувайки от София на нас ни отне около 4 часа. Като след Смолян карахме по един хубав планински път с много завои, но пък и с много прекрасни гледки наоколо. Всичко беше зелено, а въздухът ухаеше на цветя и билки.
Малко от историята на село Смилян
Историята разказва, че още през 7-ми век в Средните и Западните Родопи живеело славянското племе смоляни. Именно от тогава и датира и селото, което тогава се казвало Смолен. Селото се смята за едно от най-старите в Родопите. През 837 година племето се вдигнало на бунт, защото не било съгласно с управлението на византийска власт. В тяхната подкрепа тогава застанали кан Пресиян и неговия наместник кавкан Исбул. По-късно, при управлението на цар Симеон Велики смоляните станали част от българската народност. След това, по време на турското робство, селото е преименувано на село Исмлян, а по-късно преименувано на Смилян.
Днес то е известно най-вече с невероятния смилянски боб, както и с прекрасните хора, живеещи тук, чийто поминък основно са земеделието, животновъдството и дърводобива.
Разходка из село Смилян
Още с пристигането си в селото, на пътя видяхме една прекрасна малка градинка, в която със старателно подредени камъчета и цветя е изписано името на селото. Бяхме трогнати и впечатлени от начина, по който местните са измислили да посрещат гостите на Смилян. И още с влизането им в селото да ги накарат да усетят уюта и спокойствието, които царят тук. Едва слезли от колата, усетихме полъха на невероятно чистия и свеж планински въздух. Не можехме да откъснем очи от прекрасната гледка наоколо. Програмата, която си бяхме начертали предвиждаше да посетим някои от най-забележителните места тук и в околността, затова побързахме да се впуснем в поредното си приключение.
Часовниковата кула
Часовниковата кула, която се извисява над Смилян е висока повече от 10 метра. Приета е от местните за символ на селото. Кулата се забелязва от различни страни, а и изкачили се по стълбите до нея забелязахме, че оттам се открива гледка към цялата околност, пътя и цялото поречие на река Арда. Оказа се, че в миналото тя е била построена като наблюдателница, от която хората от селото са били предупреждавани, ако идва враг. След освобождението, през 1929 година на посещение в селото дошъл тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Той подарил на смилянци часовников механизъм, който те монтирали на върха на кулата и който продължава да работи и до днес.
Паметника на епископ Висарион Смолянски
Пред часовниковата кула се намира още една от забележителностите на село Смилян. Това е паметникът на епископ Висарион Смоленски. Той е бил духовен водач на населението на село Смилян, по време на второто масово помохамеданчване. Това което ни разказаха местните за него е, че неговата мисия е била да помага на хората да запазят вярата си и да останат верни на принципите си, въпреки огромния натиск, който е бил упражняван върху тях. Ето защо по-късно те издигнали паметник на епископа, в знак на признателност и уважение към него.
Музей на смилянския боб
Следващото място, което нямахме търпение да посетим беше музеят на боба. Етнографската сбирка “Смилянски фасул и родопски терлици” се намира в читалище „Асен Златаров-1927”, което пък се намира в центъра на Смилян. Още с влизането си се озовахме в един пъстър бобен свят, където всички произведения бяха направени от бобови зърна. Те бяха толкова много, че не знаехме от къде да започнем с обиколката си из музея. С възхищение се спирахме пред всяко творение, за да го разгледаме в детайли.
Първото нещо, което видяхме на влизане в музея беше бобеното черешово топче. Неговия топовен гърмеж се чувал при откриването на празника на смилянския боб, който се провежда всеки последен уикенд на месец Ноември. Сред експонатите имаше компютър от бобови зърна, пано, на което беше изобразено гърне с боб, заек, снежен човек, камбанка и други. Впечатление ни направи и паното, върху което от бобови зърна беше направена родопска носия, както и друга, която изобразяваше прекрасната природа на Родопите и две козлета, които си “мереха рогата“.
Още интересни експонати
В музея освен различните декорации и фигурки от боб, видяхме и огромно пано, с което се оказа, че жителите на селото кандидатстват за Книгата на рекордите Гинес. Централната фигура на паното представлява няколко чана един в друг, в чийто център се намира часовниковата кула. Друг от символите в паното е един от трите римски моста над река Арда, който е с три свода. Неизменна част от композицията несъмнено са и река Арда, воденичното колело, като символ на движението, както и бобовите насаждения и воденичния камък и ралото, с които земеделците си помагат в обработката на фасула. И всичко това на фона на величествените Родопи.
Целта е цялото пано да се изработи от бобени зърна,, като всяко от тях да е залепено от различен човек. Това е особено голяма привилегия за всеки посетител на музея, който когато залепи зърно върху паното записва се записва в специална книга. Така всяко зрънце носи името на този, който е допринесъл за направата на това невероятно творение. С огромно удоволствие дадохме и ние своя принос за направата му.
В отделна зала вниманието ни привлякоха и други фигурки и предмети, направени само от деца. Сред тях имаше и надпис, който гласеше: „Ботушките си облечи и към градината се запъти, фасула да засееш ти. А после сладко да се наядеш и пано да създадеш“.
Освен всички тези красиви бобени експонати, в музея място е намерила и друга традиция, запазила се през годините, а именно изработването и везането на родопски терлици. Като част от родопската носия, те се изработват от домашно тъкан вълнен плат, като първо се разкрояват на две части, после се обточват с гайтан и след това се шарят с различни мотиви и орнаменти.
Смилянските обичаи традиции
Освен с прекрасната етнографска сбирка, в музея на боба, чистия въздух и прекрасната природа, село Смилян се отличава и като домакин на редица празници, които са част от местните обичаи и традиции.
Всяка година в последната събота на месец Ноември, когато реколтата вече е събрана, в селото се провежда празник на смилянския фасул. Той е открит през 2005 година и през годините придобива все по-голяма популярност. Празненството се провежда в читалище „Асен Злагаров“. То е съпроводено с много песни и танци, скечове, пресъздаващи отглеждането и обработката на фасула и още много други. По традиция местните даряват фасул, който се вари в огромни казани и е сред основните ястия, с които се гощават посетителите.
Други интересни мероприятия, които се провеждат тук са:
- Конкурсът Крал и Кралица на смилянски боб, който се провежда в последната седмица на месец Ноември;
- Съборът на селото, познат още като „Бащино огнище“ се превежда в края на месец Август;
- На Гергьонден в Село Смилян се провежда обичай, познат като интересен обичай „Водици“. По време на който хората се провират през дупката на едно скално мостче, като се смята, че ритуалът има прочистваща сила;
- Друга интересна традиция, за която ни разказаха е провеждането на Фестивал на дивите цветя. Така местните почитат многото и различни видове, които се срещат в района и които са защитени. Сред тях са родопският крем, както и дивите орхидеи, Орфеево цвете, родопския магарешки бодил, родопска горска майка, прочутия мурсалски чай и други;
- “Изворен глас” пък е традиция, която се прежда през лятото и е свързана с фолклорно надпяване.
Типични ястия за село Смилян
Несъмнено най-известното и разбира се най-вкусното ястие, което можете да опитате тук е порция смилянски фасул, приготвен по традиционна родопска рецепта. Местните го приготвят в различни варианти, в комбинация с различни продукти. Изгладнели, след дългата разходка из селото, нямахме търпение да опитаме от него. Уникалният му вкус, допълнен с ароматни свежи подправки не може да се сравнява с ястията и в най-изисканите ресторанти. Този, който опитахме ние беше с манатарки и беше божествено вкусен. Освен него си поръчахме разбира се и прочутия родопски пататник, както и синдермьо – качамак с прясно мляко, масло и царевично брашно по смилянски.
Из околностите на село Смилян
На следващата сутрин, добре наспали се от чистия въздух и добре подкрепени с чаша ароматно кафе и порция родопски палачинки, решихме да се разходим из околностите на селото, за да видим още интересни неща. Местата, които си бяхме набелязали бяха Агушевите конаци и комплекс „Гераница“.
Агушевите конаци
От село Смилян тръгнахме първо към Агушевите конаци, които се намират на 12 километра от там, в село Могилица. Пристигнали там, оставихме колата си пред кметството от който се върнахме малко назад, където в дясно се намира конакът-музей. Комплексът представлява огромна внушителна сграда, която сигурно няма аналог на целия Балкански полуостров.
Научихме, че Агушевите конаци са построени от внука на Агуш ага – Салих ага. Отвън, основите на сградата са облицовани с камък и имат интересни орнаменти на чардаците. Най-голям интерес тук предизвиква кулата, която е много стара и внушителна постройка с много красиво изрисувани стенописи. Вътре в конака е запазен автентичния вид на стаите с резбовани тавани, голям миндерлък, покрит с губери, както и малка масичка.
В музея има и интересна беседа за дърворезбите, собите, хамамите и гостните в конака, както и за фамилията, която е живяла тук. Това, което разбрахме е, че в конака е имало и частна библиотека с 400 книги.
Комплекс „Гераница“
Следващата спирка от обиколката ни беше комплекс „Гераница“, който се намира на 21 километра от село Смилян. Разположен в гората, той е много интересен и много атрактивен. По стените му висят различни хербаризирани билки, под които има и кратко описание. Освен тях видяхме и надписи с различни мъдри и забавни мисли. Тук отново се отдадохме на сладко похапване. Хапнахме риба, печена на камък и други вкусотийки.
На около 2 километра след комплекса се намира изворът на река Арда. Ние нямахме време да отидем до там, но….следващия път непременно ще го направим.
За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!