В подножието на Пирин планина, има едно малко село, с автентичен възрожденски дух, с типичните за онова време къщи с каменна основа и дървени чардаци и тесни калдъръмени улички. Това е село Делчево.
Разположено високо в планината, това кътче от България е изпълнено с такова спокойствие, че чак не ти се иска да си тръгваш от там. Накъдето и да погледне човек, погледът му ще срещне прекрасни гледки към Родопите или към долината на река Места. Навлизайки в гората пък ще откриете много чешми, заслони и водопади, ще можете да се насладите на песента на птиците и да се потопите в аромата на пресни билки. Е, няма как да не съм събудила любопитството ви, особено на тези, които търсят именно такова тихо и спокойно място, далеч от забързаното ежедневие в големия град. Но, нека ви разкажа за нашата екскурзия до село Делчево и околностите и какво видяхме там.
Къде се намира и как се стига до село Делчево
Село Делчево се намира на около 9км от град Гоце Делчев, в подножието на Пирин планина, като в близост до него са язовир Доспат, ски курортът Банско и курортното селище Огняново. Разстоянието от град София е около 200км, като изминаването им на нас ни отне около 1 час и 45 минути. Пътят от Гоце Делчев до село Делчево беше кратък и много живописен, но и с множество завои, виещи се нагоре в планината, някои от които и доста стръмни. Това разбира се не беше пречка за нас да се впуснем в поредното си приключение.
Малко от историята на село Делчево
Данни за съществуването на село Делчево има още от римската епоха, но официално то е възникнало през 17-ти век. Основният поминък на местните жители са били основно животновъдството и отглеждането на тютюн. Освен с това, те са изкарвали прехраната си и с дюлгерство, кираджийство и дърводобив. Възникнало по време на турското робство, първоначално селището е носело името Юч Дурук и едва в началото на 20-ти век е преименувано на Делчево, по името на нашия виден революционер Гоце Делчев.
Село Делчево
След дълго пътуване и лъкатушене по острите завои, най-после стигнахме до село Делчево. Оставихме колата си на паркинга, пред кметството и оттам поехме пеша по тесните и стръмни калдъръмени улички. Първото, което ни направи впечатление тук бяха чистият въздух, прекрасната природа и спокойствието, които създават една прекрасна атмосфера за отдих, далеч от стреса и забързаното ежедневие.
Пристъпвайки из село Делчево, имахме чувството, че се връщаме назад във времето. Криволичещите калдъръмени улички се виеха между множеството къщи с каменни основи и дървени чардаци, които сякаш бяха вкопани в скалите. Всъщност оказа се, че е точно така, защото при строежа им скалите са били използвани, като естествен зид. Около половината от къщите в село Делчево са паметници на културата, строени в стила, характерен за българското възраждане. Някои от тях са превърнати в къщи за гости, които посрещат туристите с приятна обстановка и вкусна храна.
Село Делчево е разположено високо по склоновете на планината. Това му разположение позволява на нас посетителите да се насладим на прекрасни гледки от всяко едно място, било към Родопите или към долината на река Места. Заедно с това усещахме прилив на енергия от чистия въздух тук. И тъй като вече беше време за обяд, започнахме да търсим място, където да хапнем.
Къде и какво можете да хапнете в село Делчево
Чистият въздух, прекрасните гледки и архитектура не са единствените, които ни впечатлиха тук. В село Делчево има и няколко къщи за гости, които освен с хотелска част разполагат и с ресторантска част, в която се предлагат вкусни традиционни гозби.
Мястото, което ние си избрахме беше Шапковатъ Кръчмъ, която се намира в центъра на селото. Освен с битовия си стил, тя ни впечатли и с невероятната панорама, която се разкрива към град Гоце Делчев. Кухнята тук е традиционно българска и включва различни месни и млечни специалитети, приготвени по изпитани домашни рецепти.
Павловата къща пък е едно красиво място, където можете да отседнете. Тя се намира на няколко метра от центъра на селото. В нея също се предлагат традиционни, български ястия, но има и обедно меню.
След прекрасната разходка из селото и вкусния обяд, беше време да продължим към една от останалите две дестинации от нашата екскурзия, а именно към Гоцеделчевския манастир.
Гоцеделчевският манастир
Тръгвайки по пътя обратно към Гоце Делчев, има отбивка, която води към Гоцеделчевския манастир „Света Богородица – Живоприемний източник“. Повечето местни все още го наричат Неврокопски манастир, което идва от старото име на град Гоце Делчев – Неврокоп. Манастирът е женски и е обявен за паметник на културата. Той е построен върху основите на друга, по-стара църква, от която са запазени някои елементи. На входа на светата обител видяхме каменна плоча, от написаното върху която разбрахме, че възстановяването на манастира е започнало през 1888 година, от когато датират каменната стена и чешмата в двора. По-късно, през 1898 година започнало изграждането на църквата, стаите за поклонниците и монашеските килии. Трудно ми е да ви го опиша с думи, но това е едно от най-прекрасните места, на които съм била. Прекрасно с уютния си двор, множеството цветя и зеленина наоколо, тишината и спокойствието.
По пътя към Делчевския водопад
Стигнали до Гоцеделчевския манастир, нямаше как да не отидем и до Делчевския водопад, който както бяхме проучили се намира съвсем наблизо. Пътеката към него започва малко над манастира, след един голям обратен десен завой, където има удобно място за паркиране. За да тръгнем по пътеката към водопада, трябваше да се върнем малко назад от мястото, където паркирахме и да следваме жълтите указателни табели. В началната си част тя представлява широк черен път, който постепенно се спуска в дефилето на река Делчевска. След около 10 минутен преход, стигнахме до една бариера, след която пътеката стана по-тясна, но беше все така равна. Продължили по нея, след още 10 минути стигнахме до водопада.
Делчевският водопад
За сетен път се убеждавам, че това, което е сътворила Природата не може да бъде направено от човешка ръка. Делчевският водопад е висок около 15 метра и е изключително живописен. Причудливите скали и спускащите се грациозно по тях води на водопада са нещо изумително и прекрасно. Наоколо имаше няколко удобни места за наблюдение и снимки, с които запечатахме цялата тази красота. Идвайки по пътя, малко преди водопада минахме покрай една беседка, където човек може да поседне и да се слее с природата.
Разхождайки се из околността видяхме и няколко заслона, с маси и барбекю, където може да се устрои пикник. Само трябва човек да си накладе огън и да си направи нещо вкусно за ядене. В комбинация с чистия въздух и аромата на билки ви обещавам, че ще се върнете у дома заредени с много сили и много енергия.
За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!
