Магурата – пещерата с рисунките

Пещера Магурата или известна още като Рабишка пещера е една от най-красивите и най-посещаваните от туристите природни забележителности.  Със своите внушителни размери и древни рисунки по стените, най-старите от които датират опреди 8 хиляди години, тя представлява своеобразна подземна катедрала, чието величие и красота трудно могат да се опишат с думи. Въпреки това днес аз ще се постарая да пресъздам своите впечатления от това удивително място.

Къде се намира пещера Магурата

Пещерата Магурата се намира в Северозападна България, на 180км от столицата ни София, на 45км от град Видин и едва на 17 км от град Белоградчик. Разположена е във варовиковата Рабишка могила на 461м надморска височина. Магурата е една от най-големите и най-красиви пещери в България, което я прави любима дестинация за много туристи, особено през лятото. Състои се от главна галерия с три странични разклонения, като общата дължина на тези, които са открити до момента е около 2500 м. Температурата в пещерата е 12 градуса през цялата година.

Пътят към пещера Магурата

Нашето пътуване към пещерата започна от Белоградчик, откъдето поехме на североизток, по един доста добре поддържан асфалтиран път, в посока към село Рабиша. Няма да излъжа, ако кажа, че пътят е доста живописен и минава през няколко малки български села, които на пръв поглед изглеждат сякаш времето е спряло, може би поради факта, че се намират в един от най-изостаналите райони на България. Вглеждайки се по-добре обаче забелязах, че в тях все още имаше живот. На места видяхме възрастни хора, поседнали пред домовете си и няколко деца, играещи из дворовете. Не след дълго стигнахме и до село Рабиша, а оттам се отправихме към пещера Магурата. Трудно, но все пак успяхме да намерим място за паркиране, защото беше събота и тук имаше доста хора. Това не ни отказа разбира се, екипирахме се добре с топли якета, обухме туристическите обувки и бяхме готови да се гмурнем в недрата на Земята. 

Пещера Магурата

Геоложки проучвания сочат, че образуването на пещерата Магурата е започнало още преди около 15 млн. години. Образувана е от карстови процеси в сиво-белите варовици. Пещерата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери и други. Сред тях с най-внушителни размери е „Големият сталактон” , който е с височина над 20м и диаметър на основата 4м. „Падналият бор” пък е най-големият сталагмит, който е с дължина над 11м и диаметър в основата 6м. Пещера Магурата е обявена за природна забележителност със Заповед през 1960 година. Но, да се върнем към нашата разходка.

Пещера Магурата е с дължина от почти 3км, което означава, че за да я разгледате обстойно ще са ви необходими около 2 часа. Входът ѝ е разположен в югозападния склон на Рабишката могила, на 371м надморска височина, а изходът е в противоположна посока. Още от входа се вижда, че мястото е добре устроено. За удобство на туристите тук са изградени стълби, обезопасителни парапети, наблюдателни площадки и т.н. На наше разположение беше екскурзовод, който ни отведе до всяко кътче и ни показа цялата прелест на това необикновено място. За да стигнем до тях, обаче трябваше да преминем през множеството тесни процепи и тунели, които свързват отделните галерии. Това, което разбрахме за пещерата е, че тя има една главна галерия, която съдържа различни по размер зали и три странични галерии, разположени вляво от главната. Ето и какво видяхме в тях и какви тайни разкриха те през нас.

Залите на пещера Магурата

Триумфалната зала

Първата зала в пещерата е наречена „Триумфалната“, може би заради внушителните си размери. Тя заема площ от над 5 хил. кв.м, дълга е 128м, и е висока около 21 м.

Запазените основи на жилища и пещи говорят, че тя е била обитавана още през раннобронзовата и ранножелязната епоха. Екскурзоводът ни разказа, че доказателство за това са и останките от глинени съдове, намерени при проведени разкопки още през 20-те години на XX век. Открити са и опожарени стени и подови мазилки, което означава, че тези обиталища са били многократно опожарявани и подновявани след това. Сред артефактите, намерени в Магурата има и глинена чашка, фрагменти от паници, съдове за вода и други.

В пещерата са открити и останки от различни животни, сред които тези на пещерната мечка, див кон и пещерна хиена с внушителни за съвременните ни представи размери. Всички те са обитавали тези места по времето на първобитните хора в продължение на хиляди години и са видове, които отдавна са заличени от лицето на Земята.  Днес стопанин на пещера Магурата е прилепът, както и различни животинки от рода на многоножките и други подземни безгръбначни. Вляво от Триумфалната зала има обособена галерия на Прилепите, която сега е отделена  с изкуствени стени и е превърната във винарска изба „Магура“.  В нея отлежават реколти от висококачествени вина, като тук се произвежда и единственото в България шампанизирано вино, което се прави по класическия метод „Шампаноаз“ и отлежава в естествени условия.

Зала „Срутището“

Следващата зала по пътя ни носи името „Срутището“. Тя е разположена на площ от 2,8 кв.м, дълга е 85 м, а височината ѝ достига до 27 м. Това, което разбрахме е, че името на залата идва от срутените от тавана и стените малки и големи скални късове.

Залата на сталактоните

Оттам продължихме към залата на Сталактоните, която се оказа, че е една от най-големите в пещерата. Тя е с площ от 3640 кв.м, с дължина 92м и височина от 15 м. Най-забележителните в тази зала образувания са Големият и Малкият сталактон, от които идва и името ѝ. Големият сталактон е висок 20 м, а диаметърът му е над 10м. и е забележителен. Екскурзоводът ни разказа, че 1см сталактон се образува за около 100 години в зависимост от условията в различните пещери. Не се и опитах да пресметна колко време е отнело образуването на тези 20 метра, но останах безмълвна пред това, което е съградила Природата. В тази зала са и сталагмитите, наречени Двамата братя.

Зала „Тополата“

Последната зала, преди изхода се нарича „Тополата“, с характерно скално образувание, което е дало и името ѝ. От лявата ни страна се издигаше „Стената на плача“, която разбрахме, че при определени атмосферни условия, имитира сълзене. Над нея видяхме композицията „Багдад“, която представлява малки, красиви сталагмити, оформящи кули в източен стил.

Залата с рисунките

Несъмнено най-голямата забележителност в пещера Магурата е залата с рисунките. Галерията представлява дълъг коридор, през който вървейки към вътрешността, от двете страни могат да се видят и самите рисунки. Именно тук е съхранено изкуство на няколко хиляди години. Това, което разбрахме е, че за изрисуването им в пещерата е използван прилепен тор (гуано). Рисунките са стотици, като са обособени в няколко групи. На някои от тях са изобразени мъжки и  женски фигури, а на други различни животни, знаци, прави и зигзагообразни линии. Всички те са рисувани по различно време, като най-старите датират от преди 8000 години.

Една група рисунки, бяха свързани в няколко сцени и изобразяваха танцуваща двойка мъж и жена. Жената е с вдигнати над главата ръце и е значително по-голяма от мъжа, а над тях е изобразена гъба. Следващата сцена представя мъжът в еротична поза, като над главите и на двамата има изобразен ореол.

Друга сцена, изобразява няколко тела, над които има кълбовидно тяло. Може би древните хора са видели нещо и са го пренесли чрез рисунките си за идните поколения? Сред тях имаше и изрисувани фигури на ловуващи мъже и маскирани хора, които участват в различни ритуали. Интересно ни беше да видим и чудноватите „шахматни пана”, както и рисунките на праисторически животни и растения. 

Може би една от най-впечатляващите зали с рисунки в пещера Магурата е „Слънчевата зала“, защото в нея е изобразен годишен слънчев календар от късния енеолит, с преправки от Бронзовата епоха. Записът съдържа обозначения за общо 366 денонощия, което според Григорианския календар се равнява на една година. Отбелязани тук са също и зимното и лятното слънцестоене, както и пролетното и есенното равноденствие. Смята се, че тези рисунки са едно от най-големите находища на скална живопис в Европа.

На изхода на пещерата

Така преминавайки през всички зали и попивайки хилядолетната история, която те разказват, неусетно стигнахме и до изходната зала, която води към изхода на пещерата.  С излизането ни пред нас се разкри прекрасна гледка към Рабишкото езеро.

Вдясно от изхода видяхме и магазинчето, за което ни спомена екскурзовода, в което  се продаваха вината от разположената в Магурата винарска избра. Взехме си една бутилка от традиционната за този край гъмза, която до сега не бяхме опитвали.  И защото бяхме вече много изморени, а паркинга се намираше на 2км от изхода, то предпочетохме да се върнем до там с влакчето, което извозва туристите.

Така завърши нашата поредна и незабравима разходка, из едно от най-забележителните места в България.

За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.

За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!

Instagram: @preotkrii.bg