Изворът на Живата вода край Боснек

Южната част на планина Витоша е не толкова популярна сред туристите, но несъмнено и тук има много и интересни места за разходка. В един слънчев неделен ден, решихме да прехвърлим отатък планината и да отидем до село Боснек. Много близо до него се намира изворът на Живата вода, познат още като „белият дроб“ на Перник. Казват, че водата му излизаща от скалата понякога напълно спира. Според легендите, това се случва, когато до извора се доближи човек, който е съгрешил. Науката обаче е на друго мнение и твърди, че карстовият извор събира водите си в подземна кухина преди да излезе на повърхността. Когато кухината се изпразни, ѝ е нужно време, за да се напълни отново с вода. Не знам дали да вярвам на легендите или на науката или по-скоро да се възхитя на Природата, за поредното ѝ творение?!  

Как се стига до село Боснек

Село Боснек се намира на 45 километра от град София, на южния склон на планината Витоша. До него се стига много бързо по магистрала Струма. Като време на нас това ни отне около един час, тъй като беше неделя и трафикът в тази посока беше много натоварен. Някои от най-интересните забележителности в селото са до самия път. Една от тях е Стражът на селото –600-годишен космат дъб, който няма как да не забележите, заради неговите внушителни размери. Стъблото му е с диаметър от 1.8 метра и обиколка от 5.65 метра. Ограден и подсилен в основата си с дъски, той е устоял на капризите на времето и все още е жив.Точно на отсрещната страна на пътя има табела с надпис „Село Боснек е Белият дроб на Перник“.  И няма как да не е, защото въздухът тук е кристално чист.

В търсене на изворът на Живата вода

С влизането си в село Боснек, започнахме да се оглеждаме за указателните табели. Не ни отне много време да се ориентираме, защото те се виждат добре и са разположени на малки разстояния една от друга. Придържайки се към тях, стигнахме до средата на селото, от където завихме наляво към планината. Нагоре по улицата минахме покрай една много интересна църква, след което стигнахме до малък паркинг.

Оттук нагоре продължихме пеша към последните къщи на Боснек. През цялото време се движихме по течението на река Добри дол, която е приток на река Струма.  От тази страна на планината Витоша, за разлика от северната, която е по-привлекателна за туристите, е обиталището на голям брой диви животни. Това, което ни разказаха местните е, че в околността се намира единственото известно гнездо на скален орел, който е една от най-големите птици в България.

По пътя към изворът на Живата вода

Маршрутът от Боснек до изворът Живата вода е дълъг около 4 километра. Той е част от тематичен кръгов маршрут, наречен Алеята на Боснешкия карст, който е дълъг 10 километра. Пътеката се изкачва плавно нагоре към планината, а денивелацията не е много голяма.

И така, оставили колата си на паркинга, ние поехме нагоре по черния път. Той трябваше да ни отведе до изворът на Живата вода. Тук цареше голямо оживление, като за това нямам предвид само другите туристи, но и различните птици, чиито песни ехтят в планината, всяка със собствена мелодия и коя от коя по-прекрасни. Наслада за ухото, в допълнение с чистия въздух. Като стана въпрос за наслада, няма как да не ви обърна внимание на едно сладко изкушение, което много ни изненада. Вървейки нагоре по пътя, се озовахме до една каручка на пътя, с надпис „Нашия мед“. Да, мед, от пчелин „Боснек“, чиито стопани приветстваха групите с туристи и рекламираха стоката, на своите пчели. Благоуханен и много вкусен – това определение е достатъчно, за да ви накарам и вие да си купите не един, а няколко буркана с мед.

Какво видяхме по маршрута

И как няма да е такъв, като навред имаше просторни поляни, ливади и пасища. Те се простират на мястото на съществувалите в миналото дъбови и букови гори. Нагоре по пътеката, на няколко места са поставени дървени пейки с масички. На тях поспряхме за кратка почивка и за да се насладим на природната красота наоколо. Това е и удобно място за хапване, за тези, които са прегладнели от чистия въздух и искат да подкрепят силите си. Освен тях, покрай пътя имаше и много табели с подробна информация за историята на района, както и за флората и фауната. Това, което ни направи впечатление, е че пътеката е много добре маркирана.  Освен лентовата маркировка, покрай нея има и номерирани метални колове. Обръщам внимание и на тях, защото при кол №45 трябваше да се отклоним от основния път, който продължава към заслон „Меча чешма“ и село Кладница. 10 минути по-късно вече бяхме при извора.  

Карстов извор Живата вода

Времето, за което стигнахме до извора на Живата вода беше около един час. При него има изграден прекрасен каменен заслон и много пейки за отдих наоколо. Повечето от тях обаче вече бяха заети от други туристи, дошли като нас да търсят Живата вода, която извираше от устата на Змея-пазител на извора. Така и не разбрахме кой и кога е направил този гранитен чучур и каква е неговата история. В главите ни започнаха да се раждат различни истории за змей горянин, който може би в миналото е отвличал девойки от селото или история за смел юнак, борил се със змея, за да защити своите съселяни….

Каквато и да е легендата на тази чешма, хората от векове вярват, че водите ѝ са лековити и затова я наричат „Чешмата на Щастието“.От зейналата уста на змея се лееше студена планинска вода, от която нямахме търпение да отпием. Тук беше и мястото ни за по-голяма почивка, защото вече беше време за хапване.

Пещера Живата вода

Утолили глада и жаждата си, поехме по пътеката нагоре по склона. След около 100 метра стигнахме до пещера Живата вода. До самия ѝ вход има плоча с надпис упоменаващ, че това е мястото на първото уединение на Свети Иван Рилски. В предверието на пещерата в тъмнината се виждаше и сиянието на поставената там икона на Света Богородица. Това, което разбрахме е, че пещерата има самостоятелна карстова система, отделна от тази на река Струма, като водата, преминаваща през нея излиза на повърхността през змейската уста на извора на Живата вода. Ето каква била историята различна от легендите, които се носят из селото.

На връщане надолу, видяхме нещо синьо в скалите. Любопитството ни накара да се отклоним за малко от пътеката и видим, че това беше още едно малко изворче, украсено с няколко икони. Зеленият мъх, вековните дъбове, приятния ромон на водата и песента на птиците направиха преживяването ни магично.

За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.

За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!