Летните температури през Февруари, отключиха у нас желанието да се разходим сред природата. Обмисляйки вариантите, решихме да отидем до Еленския Балкан. Мястото, което избрахме бе Христовския водопад, за който бяхме слушали много от наши приятели. Това беше и възможност отново да отидем до град Елена – едно от любимите ни места в сърцето на Стара планина. Така, проучили мястото, добре подготвени и с добро настроение се отправихме на поредното си пътешествие към едно от многото прекрасни места в България, а именно Христовски водопад.
Къде се намират Христовски водопад и как се стига до него
Христовският водопад се намира край село Христовци, в околностите на село Руховци, на около 4км от град Елена. Бурните му води са продължение на иначе спокойната река Мийковск. Тя извира от северните склонове на връх Чумерна – най-високият в Елено-Твърдишката планина, която пък е част от Стара планина.
Отправната точка за нашето пътуване беше град Велико Търново, от където трябваше да продължим и да влезем в град Елена и на първото голямо кръстовище да завием наляво, по пътя към град Сливен. Карайки по този път, малко след град Елена завихме надясно към село Руховци, разстоянието до което е около 5км. Може да ви звучи малко объркващо, но с навигацията в колата и указателните табели нямаше как да сбъркаме пътя.
Пристигнали в селото, ни трябваше малко време да се ориентираме за пътя към водопада. За целта спряхме и попитахме една мила баба. Тя ни каза, че пътят надясно води до махала Христовци, на която е наречен водопадът и от която също се стига до него. За да стигнем до началото на пътеката към водопада обаче, трябваше да караме вляво до мегдана на селото и оттам да завием надясно. Послушахме бабата, хванахме пътя наляво и малко след селото на един завой видяхме мост, малко след който намерихме удобно място за паркиране. Точно там беше и началото на пътеката към Христовския водопад.
По пътеката към Христовския водопад
Оставили колата, пресякохме шосето, за да минем от другата страна, защото именно оттам започваше пътеката за Христовския водопад. Нямаше как да не я видим, защото тя е доста широка и добре маркирана. Табелата в началото ѝ обозначаваше, че с водопада ни делят скромните за нас 400 метра. Единственото, което ни липсваше по пътя към него беше зеленината наоколо, цветята, тревичките и песента на птиците. Е, това по никакъв начин не помрачи настроението ни и не ни отказа от нашата лека, приятна и скромна разходка, в този слънчев и топъл за Февруари неделен ден. Още отдалече можехме да чуем тътена на буйните води на водопада. След около 10-15 минути ходене, вече можехме и да го видим.
Христовски водопад
Христовски водопад е разположен на 400 метра надморска височина, а падът на водите му е от около 10-15 метра височина. Освен много широк, по това време на годината той беше и много пълноводен, което го правеше още по-внушителен. Поседнали на едно много приятно местенце встрани, не можехме да откъснем очи от величествено падащата вода, която се разбиваше надолу в скалистото речно корито. От мястото, където се намирахме, тръгваха няколко пътеки, по които можехме да стигнем много близо до водопада.
Първата, по която тръгнахме ни отведе до скалната „тераса“, която е много широка. В последствие разбрахме една от най-големите у нас. За наше голямо съжаление, заради голямото пълноводие не можахме много много да се разходим по нея, за да се насладим съвсем отблизо на това природно творение. Вместо това обаче успяхме да надникнем надолу от прага на водопада, към речния пролом, издълбан от водите на реката, в продължение на много хиляди години.
По другата пътека
Другата, малко по-стръмна пътека, по която се спуснахме ни отведе до дъното на каньона. Там с грохот се разливаха буйните води на Христовския водопад. Стигайки до там, пред очите ни се разкри още по-изящна гледка, която ни остави безмълвни. Още в селото разбрахме, че тук горе има още една пътека, която обаче е значително по-екстремна и опасна за преминаване, защото е доста стръмна и хлъзгава.
Единодушното ни решение беше, че няма да рискуваме и затова се отказахме от този маршрут. Така, добре заредени с емоции от видяното и преживяното, приключи нашата кратка, но запомняща се разходка до Христовския водопад. И тъй като времето вече напредваше, а и бяхме доста гладни, решихме да идем до град Елена, за да хапнем набързо, преди да поеме по пътя към вкъщи.
За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!
