Родопите винаги са били едно от най-любимите ни места за пътешествия и почивка. През годините сме обикаляли къде ли не, в търсене на все по-интересни и незнайни кътчета, които пленяват със своя чар, история, красива природа или вкусна храна. Много бяхме слушали за хижа „Момчил юнак“ в Родопите и за това колко красиво и гостоприемно е това място. Затова, през един слънчев уикенд решихме да идем именно до там.
Къде се намира и как се стига до хижа „Момчил юнак“
Хижа „Момчил Юнак“ е разположена в западните Родопи и по-точно в Преспанския дял на планината, на 1680 м н.в. Хижата е достъпна с кола, което създава голямо удобство на всеки, дори на семействата с малки деца, да посетят това райско кътче. Тя се намира на 70км от град Пловдив, на 18км от курорта Пампорово и на около 10км от село Момчиловци.
Пътят от Пловдив до хижа Момчил Юнак ни отне около 2.5 часа. До там може да се стигне по два маршрута. Единият път минава през Пампорово и след това се продължава към местността Хайдушки поляни, а другият вариант е да се мине през Лъки. Ние пътувахме по първия маршрут, като от пътя Пловдив-Смолян вместо към Пампорово продължихме към Роженските поляни. Малко след тях вляво видяхме хотел Рожен и табела за Обсерваторията. Завивайки на ляво, покрай хотела, продължихме по пътя и след около 7 километра видяхме табла, от която продължихме надясно за местност Хайдушки поляни и за хижа „Момчил юнак“. В последните 2-3 километра пътят не беше много добър, но ние сме свикнали да попадаме и на много по-трудно проходими участъци.
Хижа „Момчил юнак“
Пристигнали най-после до хижата, останахме очаровани от мястото и гледката наоколо. Самата хижа представлява масивна двуетажна сграда, до която отделно има и две дървени бунгала. Пред нея има огромна слънчева поляна, с множество дървени маси и пейки, застлани с губери, външен бар, уютно огнище, детска площадка за децата и какво ли още не.
Под едно дърво дори видяхме и сламен диван с дървено пънче за маса пред него. Приказно място, излъчващо много чар и настроение.
Влязохме вътре в хижата, която също беше много добре обзаведена, чиста и приветлива, с голяма камина в ъгъла, множество маси, малка библиотека и кът, където можеш да поседнеш с чаша кафе и книга в ръка и да се насладиш на един прекрасен следобед. Хижата се отоплява на ток и на дърва и разполага с 18 легла и вътрешни санитарни възли. Бунгалата са с по 8 легла, баня и тоалетна, което създава голямо удобство. Ние се настанихме в едното от тях, което разполагаше с две стаи и обща за тях баня и тоалетна. Едната стая беше с двойно легло, а другата с 4 единични легла и една голяма спалня. Чисто, подредено и много приятно, само това мога да кажа за обстановката в тях. След като оставихме багажа си, решихме да хапнем неща и след това да се разходим из околността.
Превъзходна храна
Тук е мястото да спомена, че хижа „Момчил юнак“ се стопанисва от млада двойка. Тя е от село Момчиловци, а той е от Аржентина. Двамата са положили много големи усилия, освен да реновират хижата и да създадат уют за своите гости, но и да ги нагостят с вкусна храна. Пристъпили в столовата, бяхме изненадани от прекрасния аромат, който се носеше от кухнята и от богатото меню. Ястията, между които можехме да избираме бяха предимно традиционни, родопски специалитети, като пататник, родопски клин с мед, качамак със сирене, различни супи, сърмички и какво ли още не.
Освен тях в менюто се предлагат и някои ястия от аржентинската кухня, като аржентинска мусака и равиоли по аржентински. Не на последно място в менюто бяха и различните салати, скара и десерти. Супата от горски гъби, която си поръчах аз беше божествена, а за десерт– вечната класика с порция крем карамел. Какво ли да си поръча още човек и от кое ли по-напред да опита? На това място си заслужава да дойдеш дори само за да хапнеш.
Релакс около Хижа „Момчил юнак“
След обилният обяд, поседнали навън, под един чадър, на чист въздух, се наслаждавахме на хубавото време и песента на птичките….Вълшебно! Все едно се намирахме в Рая. Малко по-късно решихме да се разходим из околността. Други туристи ни казаха, че в близост има едно езерце. Решихме да идем до там и не сгрешихме. Това беше едно прекрасно място, на което небето и върховете на боровете се оглеждаха в кристално чистите води на езерото.
Вечерта се събрахме цялата компания в една дървена постройка до бунгалото, която се оказа изключително уютна и където останахме до късно вечерта, за да се полюбуваме на още една невероятна гледка, която в големия град все остава скрита от погледа ни. Сияещото небе, което ни обгръщаше със своето одеяло от хиляди звезди, светещи толкова ярко, че все едно бяхме на друга планета.
Разходка до връх Свети Дух
На следващата сутрин, добре наспали се и подкрепени с чаша кафе и порция великолепни мекици, планувахме да се разходим до връх Свети дух и намиращият се там и намиращият се там параклис „Свето Преображение Господне“. От хижата тръгват и други маршрути, но този беше най-кратък и затова предпочетохме него, предвид това, че по обяд трябваше да си тръгнем. Разходката до там ни отне около 20 минути. а гледката която се разкриваше отвисоко беше просто несравнима. Поглеждайки в далечината можехме да видим кулата Снежанка, Планетариума, както и останала част от прекрасните Родопи.
На тръгване си обещахме, че догодина ще дойдем пак тук, за да се насладим отново на това невероятно място и на превъзходната храна.
За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!
