Град Добрич отдавна беше в списъка на местата, които искаме да посетим, но отдалечеността му от София беше основната причина многократно да отлагаме пътуването си до там. Все пак, нямаше как да отидем, да успеем да разгледаме града и да се върнем за един ден. Но, когато човек има желание, намира и начин, така че през един свободен уикенд успяхме да организираме това свое пътешествие. Бяхме набелязали много места в града и забележителности, които искаме да видим и нямахме търпение да се впуснем в поредното си приключение.
Къде се намира град Добрич
Град Добрич се намира в Североизточна България и е разположен в Дунавската равнина, на около 50км северозападно от град Варна и на около 30км от град Балчик. Близостта му до морската ни столица го прави предпочитана дестинация за туристите през лятото. Разстоянието от София е доста голямо, почти 480км, изминаването на които по наши сметки щеше да ни отнеме около 5 часа път, с кратки почивки за кафе и закуска. Отправната ни точка беше пътят през Ботевград, Велико Търново, Шумен, Варна и така до Добрич. Бяхме чували, че в града също както в Пловдив, Созопол и Несебър има стара градска част, с множество стари къщи и занаятчийски дюкянчета, които нямахме търпение да видим.
Забележителностите на град Добрич
И така, след много дългото си пътуване и няколко почивки по пътя, успяхме да стигнем до заветната си цел. Намерихме хотела, оставиме багажа и колата, освежихме се набързо и тръгнахме на обиколка из града. Първата ни спирка беше Етнографският музей „Стария Добрич“.
Етнографски музей „Стария Добрич“
Етнографският музей „Стария Добрич“ всъщност е музей на открито, разположен в центъра на града. Тук сред новите и модерни сгради, има един друг свят със стари варосани къщи и калдъръмени улички, съхраняващи много от историята на града. Влизайки в изложбената зала на музея видяхме изложена възстановка на старо възрожденско училище. Освен него, тук се устройват и различни фолклорни представления и образователни програми и се представят множество занаяти. Не можахме да се включим в тях, но поне успяхме да видим как местните майстори изработват различни предмети, като за направата им използват стари техники и традиционни инструменти.
Часовниковата кула
Част от стария Добрич е и емблематичната за града часовникова кула. Тя е висока 21 метра и която много наподобява тази в град Трявна. Нейната история датира далеч в годините назад, още от времето на турското робство. През 1872 година е била почти разрушена, но няколко години след това възстановена, с дарение, направено от шейх Ариф Хикмет Бей. Почти 100 години след това обаче кулата била съборена, но по-късно отново построена във вида, в който е била, благодарение на останалите снимки и скици. Часовникът на кулата се задвижва от часовников механизъм, задвижван от два много тежки речни камъка. Освен него, в кулата има и камбана.
Занаяти
Книговезане
В стария Добрич има и множеството дюкяни на различни майстори, сред които ковачи, грънчари, дърворезбари, книговезци, и дори шапкар. Това, което беше най-интересно за нас е да видим как книговезците вдъхват нов живот на книгите, използвайки традиционни за занаята методи и техники и качествени материали, като естествени и изкуствени кожи, книговинил, текстил и много други. Всичко тук се прави ръчно, което придава още по-голяма уникалност и стойност на книгите. Освен стари книги, в ателието се изработват и книги по поръчка, като летописи, стихосбирки, книги за впечатления и други.
Грънчарство
След книговезците, вниманието ни привлече и грънчарската работилница „Чупи- купи“. Тук накъдето и да се обърнеш имаше изобилие от гърнета, стомни, вази, паници, делви, гювечи и гювечета, саксии и много други предмети, изкусно изработени с различни форми, шарки и цветове. От собственичката научихме много неща за този занаят, за това колко много време отнема направата на един глинен съд, но и за любовта, която влагат майсторите в направата му. Така, според мен се създават истински шедьоври.
Дърворезба
В Стария Добрич има две ателиета за дърворезба. Там се изработват изящни по рода си розетки, плетеници, мрежи от триъгълници, квадрати и ромбове, гравирани иконостаси, малките библейски и житейски композиции и други. Като част от този занаят, нека не пропускаме и прекрасните орнаменти, с които са украсени вратите, таваните, стрехите и парапетите на възрожденските къщи. За постигането на цялото това съвършенство и тук, както при грънчарството са необходими много търпение и любов.
Други занаяти
Освен тях в Стария Добрич се натъкнахме и на майстора шапкар бай Георги, който повече от 20 години майстори шапки. Наред с него тук има и изкусни майстори на шевици, кожухари и ковачи. Бъчварството също е сред най-популярните занаяти, представено в тукашната бъчварница, която е една от най-знаковите сгради в стария Добрич. Интересно ни беше да научим, че едно буре, може да се използва до 50 години, стига в него да отлежава хубаво вино.
В стария Добрич вниманието ни бе привлечено и от една малка къщичка, от където се разнасяше аромата на топли гевреци. Уникалното в тях, както ни разказа една баба била рецептата, която никой не знае откъде е дошла. Пред геврекчийницата се извиваше дълга дълга опашка, но ние все пак решихме да се наредим и да почакаме търпеливо. Иии не сбъркахме, защото това бяха най-вкусните гевреци, които някога някъде сме опитвали.
Втори ден из град Добрич
На следващия ден, обиколката ни из град Добрич продължи с посещение на художествената галерия.
Художествена галерия
Художествената галерия е специално създаден музей за изобразителни изкуства. Сградата, в която тя се помещава е построена през 1935 година и е обявена за паметник на културата. Тук успяхме да видим творенията на различни автори на българското изкуство, в областта на живописта, графиката, скулптурата, различни декоративни пластики и други. Едни от най-известните творци, чиито творби заемат своето място в галерията са Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора и Мърквичка. Освен постоянните експозиции, тук се организират и множество изложби. Обикаляйки из галерията попаднахме и на така наречената „Работилница за въображение“ , където деца от всички възрасти учат и развиват своите умения да рисуват да изработват маски, кукерски костюми и други.
Църквата „Свети Георги“
След художествената галерия се отправихме към църквата „Свети Георги“. Тя се намира в центъра на града и е част от Варненската митрополия. Оказа се, че това е най-стария православен храм в града, построен през 1842 година. Църквата е изключително красива, с прекрасен резбован иконостас и множество икони, които датират от 1889 година и са дело на представител на Дебърската художествена школа „Козма Блаженов“. Впечатление ни направи и това, че църквата е много по-ниска от обичайната за храмовете височина – само 12 метра. Оказа се, че причината за това е, че по време на строежа ѝ е съществувала забраната, според която християнските храмове не е трябвало да са по-високи от мюсюлманските.
Църквата „Св. Троица“
Още един православен храм привлече вниманието ни в центъра на град Добрич и това беше църквата „Света Троица“. По-старата църква тук е била построена през 1859 година, като в миналото към нея е била открита и първата училищна сграда в града. Днешната църква е построена преди повече от век, през 1911. Освен с архитектурата си, църквата ни впечатли и с прекрасните си исонописи.
Дом-паметник на Йордан Йовков
Нямаше как да сме дошли в Добрич и да не посетим и дом-паметника на Йордан Йовков, открит тук през 1980 година, по случай стогодишнината от рождението на един от най-известните ни писатели.
Тук в музея успяхме да видим запазени много неща, свързани с живота и творчеството на Йовков. Това, което ни направи най-голямо впечатление обаче беше огромното керамично пано, над стълбите, изработено от варненския художник Стоимен Стоилов, наречено „В света на Йовковите герои”. Чрез техните образи, авторът е показал единството между човека, земята и животните. Уредникът на музея беше така любезен да ни разкаже подробно процедурата по създаването на този шедьовър. Всичко започнало с рисуване на цялото изображение върху хартия. След това, всеки фрагмент от рисунката бил нарисуван върху отделни керамични плочи, които след това били изпечени в специална пещ. Така те вече били готови и сглобени, като пъзел на стената. Всичко това е коствало на автора много време и усилия.
Така завърши нашата разходка из град Добрич. Едно незабравимо преживяване, изпълнено с много интересни места и истории.
За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!
Instagram: @preotkrii.bg
