Езерото Клептуза във Велинград

Днес отново ще ви разходя из Родопите – може би най-прекрасното кътче в България. To e богато на много история, множество места, които човек трябва посети, вкусна храна и най-вече прекрасни хора. Ето защо това е и една от най-предпочитаните от мен и моето семейство дестинации. Защо ли? Защото освен с богатото си културно, историческо и архитектурно наследство, там има и невероятна природа, чист въздух, тишина и спокойствие. Това ни кара да пътуваме из този район на страна отново и отново, за да посетим любимо място или да отидем някъде, където не сме били и да научим нови и различни истории. Поредната ни разходка, за която искам да ви разкажа днес е до езерото Клептуза във Велинград. Решихме да отидем до там ей така, да се разходим, да бъдем на чист въздух и да се откъснем от сивотата на големия град.

Къде се намира езерото Клептуза и как се стига до него

Езерото Клептуза е едно от най-емблематичните маста в района на Велинград. Разположено на десния бряг на Чепинска река, в края на града. Tова място пленява със своята прекрасна природа и чист въздух. Пътят до там е по магистрала Тракия, като разстоянието от София е около 137км, от Бургас е 335км, от Варна 450км, а от Пловдив едва 83км. Има два пътя, по които можете да стигнете до Велинград. Единият е карайки по магистралата, след Ихтиман и Виноградец да се отклоните по пътя за Септември. По него се кара до село Варвара и след това към Велинград.

Този път е добре поддържан, но и доста натоварен. Другият път до там минава през град Пловдив, а оттам към Цалапица, Пещера, Батак, Цигов чарк и Велинград. Този маршрут е малко по-заобиколен, но дава възможност, ако имате време да се отбиете и да разгледате например костницата в Батак или да отидете до язовира. Ние решихме да спестим малко време и избрахме първия маршрут. Вярно, че по него има много завои, но пък е и много живописен. От едната му страна над нас се бяха надвесили стръмни отвесни скали, а от другата се виждаха Чепинска река и дори релсовия път на теснолинейката Септември – Добринище. Така завой след завой стигнахме до Велинград.

Велинград

Велинград от десетилетия е един от най-популярните ни балнеологични курорти. Причината множество хора ежегодно да идват тук несъмнено са лековитата минерална вода, мекият климат и разбира се чистият въздух. СПА центровете във Велинград предлагат различни процедури за редица заболявания и условия за пълноценна почивка, не само през лятото, но и през зимата.

Пристигнали в града, нямаше как да не спрем за кратка почивка и чаша ароматно кафе. След което поехме по пътя за язовир Доспат, отляво на който се намира местността Клептуза и едноименното езеро. Времето беше слънчево, а въздухът кристално чист.  

Карстов извор Клептуза

Първото място, до което искахме да се докоснем, идвайки в местността Клептуза край Велинград беше едноименния и най-голям карстов извор у нас. Той е разположен на площ от 412 хектара,. Водата, която извира от него е кристално чиста и много студена, с температура от около 8 градуса по Целзий. Това, което ни разказаха е, че една част от нея се използва за водоснабдяването на жителите на Велинград, а другата част захранва езерото Клептуза и още едно езеро.

Трудно мога, но ще ви опиша красотата на природата тук. На юг от карстовия извор има обширна местност с вечно зелени борови гори, които са обиталище на множество животински видове. Тук живеят сърни, зайци, диви прасета, елени, различни видове птици и т.н. В местността Клептуза има и около 285 вида растения, много голяма част от които са лечебни. В съчетание с минералните води и чистия въздух във Велинград, смело мога да кажа, че за мен това е едно от многото прекрасни места в България.

Легендата за Клептуза

Легенда с езерото Клептуза разказва искрената и чиста любов на една местна девойка на име Клепна от роза Узите. Както в повечето подобни истории, родителите ѝ не одобрявали момчето, в което тя била влюбена. За да сложат край на връзката им я обещали на друг момък. За да се отърве от родителите си и бъдещия жених, Клепна избягала от вкъщи и се скрила в гората, където трябвало да чака своя любим.

Точно тогава обаче оттам минали турски конници, които я подгонили. Уплашена тя побягнала през храсталаците и през сълзи помолила Господ да ѝ помогне. Клепна била съгласна да бъде погълната от земята, вместо да попадне в ръцете на поробителите. Господ явно чул молбата ѝ, защото в следващия миг земята под краката ѝ се разтворила и тя изчезнала. От мястото на което стояла бликнала вода, която отнесла турските конници и те се удавили. Оттогава този извор носи името на девойката Клепна от рода Уза.

Езерото Клептуза

Но нека се върнем към нашата разходка до езерото Клептуза и да ви разкажа повече за това неописуемо красиво и магично място. То е част от парк Клептуза, осеян със сенчести алеи и множество пейки, на които уморени можахме да поседнем, за да се насладим на заобикалящата ни природа, на песента на птиците и на патиците, които плуваха в кристално чистите води на езерото. Не пропуснахме разбира се и възможността да покараме водно колело – едно от забавленията, които се предлагат тук.

След това да се разходим и по една от няколкото много добре маркирани еко пътеки, които започват от парка и водят до местностите Сивата вода, Харманите и други.  Не пропуснахме разбира се да опитаме и вкусните ястия, които предлага ресторант „Бакото“, който се намира много близо до езерото Клептуза. Заведението се помещава в къщата на Павел Шантаджиев – един от местните герои, участвали в Балканската война. Вкусни свински ребърца, болярско кюфте, пържени картофки, пърленки и чаша студена бира – какво повече му трябва на изгладнелия турист, дошъл да види езерото Клептуза?  Ами може би удобен хамак и шарена сянка за следобедна дрямка, преди да поеме по обратния път към големия град.

За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.

За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!