За мен единственото спасение от горещите летни дни е планината. Чистият въздух, гората и ароматът на билки и цветя, само допълват прохладата, която тя предлага. Природен парк Витоша е притегателна дестинация за голяма част от жителите на София и за нас самите. Днес ще ви разкажа за поредната ни еднодневна разходка, само че този път по южния склон на планината, където също има красиви кътчета и интересни маршрути. Отправната ни точка е село Кладница, което се намира на територията на област Перник, в самото подножие на Витоша. Именно оттам започва и пътеката – Eкопътека на здравето, която води до хижа „Селимица“. Маршрутът е много лек и приятен и предлага множество красиви гледки към околността.
Как се стига до село Кладница
Село Кладница се намира на около 25км от град София, в посока град Перник. Ние тръгнахме по пътя през Владая и на светофара на село Драгичево завихме наляво към село Рударци. Малко след това от дясната страна на пътя има отбивка. Тя води до един от луксозните комплекси в селото „Delta Hill“. Познати ни препоръчаха да минем именно оттам, защото има по-малко завои. Пътят заобикаля село Рударци. Когато стигнахме до един от входовете на комплекса, отляво видяхме друга табела отново за „Delta Hill“, която ни отведе до паркинг с впечатляващи ретро автомобили. Малко след това вече влязохме в село Кладница.
Екопътека на здравето
Вече пристигнали в селото, нямахме търпение да оставим колата си и да навлезем в планината. От кметството на село Кладница има павиран път, който води до началото на избраната от нас екопътека на здравето, която щеше да ни отведе до хижа „Семилица“. След като подминахме последната табела на селото, отляво видяхме табелата, която обозначава началото на природен парк Витоша. До нея има и табела с червена маркировка, а още около 300 метра по-нагоре е и началото на екопътеката.
Ако не искате да извървите разстоянието от селото до тук пеша, то това е мястото, където също можете да оставите колата си. От приятели разбрахме, че на около 200м от началото на екопътеката, ако продължим по павирания път, може да отидем до Кладнишкия манастир „Свети Никола“. Нямаше никакво съмнение, че ще минем и оттам.
И така, първата спирка по маршрута ни беше именно Кладнишкия манастир. Тръгнахме нагоре по пътя, който е много лек за ходене и много живописен. Пътеката минава покрай река, около която има много места, на които можете да поспрете, за да си починете или за да си устроите пикник.
Кладнишкият манастир „Свети Никола“
Първите около 200 метра вървяхме по павирания път, за да не изпуснем отбивката за манастира. Мястото е малко пусто и неугледно, но ние харесваме да откриваме и опознаваме точно такива малко известни кътчета от България. Пристигайки там ни посрещнаха един бял котарак и уредника на църквата. Той с удоволствие ни разказа малко от историята на светата обител, която е била многократно опожарявана, по време на турското робство. Едва в началото на миналия век манастирът е възобновен и отново е възвърнал своята духовност.
Комплексът се състои от малка черква, жилищни и стопански сгради. Черквата е еднокорабна, без купол и е построена през 1841 година, а вътрешният ѝ притвор – през 1866 година. Изографисана е едва през 1883 година от самоковеца Косто Антикаров. Въпреки занемарения си вид тя е много симпатична. Стените ѝ са красиво изографисани с множество икони, които ѝ придават дух и великолепие. На около 100-150м над манастира се намират и останките от Кладнишката крепост. Въпреки тъжното си минало, днес манастирът е действащ и е обявен за паметник на културата.
Пътят към хижа „Селимица“ по Eкопътека на здравето
Отпочинали за малко и заредили се духовно, ние се върнахме отново на екопътеката на здравето, за да продължим пътя си към хижа „Селимица“. Разстоянието до там се изминава за около 40 минути, с нормално ходене. Ние не бързахме за никъде. Просто вървяхме, разговаряхме и се наслаждавахме на прохладата на гората и свежия въздух. Прекосявахме многократно реката по множеството мостчета, изградени над нея, спирахме, за да се наплискаме с ледено студената вода и отново продължавахме по пътя си. Така неусетно стигнахме до хижа „Селимица“.
Хижа „Селимица“
Хижа „Селимица“ посреща гости целогодишно и е приятно място, където всеки може да избяга сам или със семейството си, далеч от шума и горещината в града. Мястото е идеално за хората с деца, защото на голямата поляна пред хижата те могат да тичат и играят на воля и да се люлеят на люлките, окачени на дърветата.
Хижата е построена преди почти един век, през 1930 година, в дъното на каменната река, под връх Селим. За последно е била обновена през 2011 година от настоящ ѝ стопанин. И до днес, хижа „Селимица е любимо място за почивка и подслон на много туристи и планинари и е отправна точка, към още други хижи и дестинации в природен парк Витоша. Оттук можете да се разходите до манастира „Свети Никола“, който ние посетихме, до хижа „Еделвайс, до хижа „Острица“ или да направите преход до Черни връх, което обаче ще ви отнеме около 3-4 часа. Ако решите да преспите в хижа „Селимица“, е добре да знаете, че легловата база е малка – за около 20 човека.
Чист въздух и вкусна храна по маршрута на Eкопътека на здравето
След хубавата си разходка, ние нямахме търпение да поседнем за почивка, на чист въздух и да се насладим на вкусните ястия които се приготвят в хижата. Истината е, че тук храната е много вкусна. Като човек планинар мога да кажа, че кухнята не е претенциозна, но е чудесна, като във всяка друга хижа. Ако отидете до там непременно опитайте вкусните гозби, супата от коприва, ароматния билков чай или превъзходната скара. Друг вариант за хапване е да си направите пикник на открито или барбекю по някое от многобройните изградени за целта места по екопътеката. Който и вариант да изберете, със сигурност ще прекарате един прекрасен и незабравим ден, сред природата, какъвто беше и нашият.
За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!
