Църква „Успение Богородично“ – Царево

Едно от малкото места, останали по нашето Черноморие, където няма толкова много туристи е град Царево. Дали това е така, заради отдалечеността му или защото повечето летовници предпочитат останалите по-известни наши курорти, покрай бреговете на Черно море не знам, но тук е едно от любимите ни места за почивка, през лятото.  Но днес няма да ви разказвам за плажовете и заведенията в града, а ще ви заведа на място, което привлича хиляди туристи, със своята святост и история. Това е църква „Успение Богородично“.

Как да стигнете до град Царево

Царево е красив черноморски курорт, разположен на южното крайбрежие. Той се намира на около 60 километра от град Бургас и е съвсем близо до турската граница.  До там можете да стигнете с кола, пътувайки по автомагистрала Тракия. Можете да пътувате и с автобус, но пътят от София до там отнема близо 8 часа, с няколко почивки. Ние с майка ми тръгнахме рано сутринта от София. Предвидихме, че имаме около 5 часа път с колата и щяхме да пристигнем в Царево към обяд. Планувахме да прекараме няколко дни на това любимо за нас място, където времето почти никога няма нищо общо с това в останалата част на страната. Тук винаги е слънчево, а морето е спокойно, с една плискащи се в брега вълни.

Как се стига до църква „Успение Богородично“

Църквата „Успение Богородично“  самотно се извисява, „кацнала“ на южния полуостров на града. Тя е разположена на територията на квартал Василико – мястото където първоначално е възникнал град Царево.

Няколко са начините да се стигне до църквата. Единият е с кола, по пътя за плаж Нестинарка, който се намира на около 3 километра южно от града. Другият начин е да се качите на едно от туристически влакчета, които отвеждат туристите от центъра на града отново до плажа. Така ще имате възможността да се насладите на гледката към морето а и да разгледате забележителната природа, която обгражда града.

Ние с мама обаче решихме, че ще отидем до църквата пеша. От центъра на града, от където тръгват влакчетата за плаж Нестинарка, започва алея, която върви успоредно на пътя и свързва старата с новата част на  Царево.  За да се ориентирате по-добре ще ви кажа, че под централния площад има малка плажна ивица. Вляво на нея е кея и сцената, на която се организират различни концерти на местните самодейни творци. Вдясно от плажа започва алеята, която върви покрай морето и свършва почти пред портите на църквата „Успение Богородично“.

И така, изпили сутрешното си кафе, ние започнахме нашата разходка, под още леко галещите ни слънчеви лъчи. Времето беше приятно, а морето тихо и гладко, като тепсия. Алеята следва очертанията на залива, а по нея са разположени множество пейки, чиито страници са направени то бетон делфини. До пейките има и лампи, които вечер осветяват пътя на тези, които са решили да се разходят покрай морето, след вечеря. Църквата е врязана в морето и се вижда отдалеч. Така, в разговори и наслаждавайки се на пейзажа, изминахме тези около 2 километра и се озовахме пред портите на храма.

Църква „Успение Богородично“

Църквата „Успение Богородично“ в Царево е построена през 1831 година. Разположена е на територията на квартал „Василико” – мястото, където първоначално е възникнал самият град Царево. След огромен пожар през 1882 година, градът е бил изместен встрани, но след време е бил възстановен. Същата зла участ тогава е сполетяла и църквата. Тя не е била пощадена от пожара и е била срината до основи. В сегашния си вид е била възстановена по-късно, през 1895 година.

Архитектура

Църквата „Успение Богородично“ е трикорабна, като две редици от по пет колони разделят средния кораб от страничните. Тя е изградена от тънки каменни стени и редове от тухли. Покритието е дървено, а таваните са обшити с дъски. Много дълги години църквата не е била достъпна за посетители заради многобройните кражби, при които са изчезнали много от ценните икони. С помощта и усилията на местните жители и на дарители, днес тя вече е действаща. Изградена е и нова камбанария, чийто звън и се чува надалеч. Над входа на храма има плоча с кръст, под който е изобразен пиратски символ, което както разбрахме предполага, че църквата и била единствената пиратска такава по нашите земи.

Икони

Пристъпвайки в църквата нямахме търпение да разгледаме красиво изографисаните стени, да усетим аромата на тамян и да запалим свещичка за наше здраве и за здравето на нашите близки. Разбрахме, че на мястото на сегашната църква е съществувала и по-стара църква „Света Троица“. От нея в храма са останали няколко  икони, датиращи от края на 18-ти век, една от които е тази на Иван Кръстител.  Всички те са дело на зографа Йоан от Ахтопол.

Тук видяхме и творбите на едни от последните зографи, нарисували „Света Троица“, „Успение Богородично“, „Богородица“, „Иисус Христос” и „Архангел Гавраил” и „Богородица” на олтарните двери, датиращи от 1895 година. Тук може да се види и иконата „Свети Спиридон“, както и тази на „Свети Николай“ –светецът, който закриля моряците и рибарите.  

В църквата „Успение Богородично“  може да се види и влиянието на западния Ренесанс, който се долавя в сюжета „Архангел Михаил върху главата на Сатаната“.

В двора на църква „Успение Богородично“

Пристъпвайки в двора на църквата „Успение Богородично“, имахме чувството, че се намираме в друг, различен свят. Обширните павирани алеи отстрани са обсипани с разнообразие от розови храсти и още много други прекрасни цветя. Освен тях тук има и много вековни смокинови дървета, чийто несравним аромат се разнасяше навсякъде около нас. Най-старото от тях е на цели 250 години. В дясно на централната алея е разположен параклиса „Свети Георги“  изрисуван с множество икони и различни сцени от библията. До входа на храма има  каменната чешма, от която тече бистра студена вода.

Отстрани и в задната част на църквата се простира обширна поляна, от едната страна на която се открива несравнима гледка към морето. От другата страна се вижда новата част на града, откъдето дойдохме, а в противоположна посока се виждат новите постройки в квартал Василико.

 Заставайки в средата, имахме чувството, че се намираме на покрива на света. На самата поляна  и отстрани на църквата има и няколко пейки, където да се седне. Това направихме и ние, приседнали с чаша кафе в ръка, вперили поглед в хоризонта и наслаждавайки се на невероятната тишина, която обгръща това място. След това, заредени с много енергия и попили от историята на това свято място, поехме обратно по същата алея покрай морето.

За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.

За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!