При едно от пътуванията си в северозападна България, се озовахме в Берковица. Бяхме минавали през града, на път за Клисурския манастир, но времето тогава ни притисна и не можахме да останем и да го разгледаме. Бях слушала много за това градче, но или не ни оставаше време да отидем или пътят ни не минаваше оттам. Така се случи, че трябваше да пътуваме в този район, и ето защо решихме, че този път трябва да отдадем дължимото на това място.
Къде се намира град Берковица и как се стига до там
Берковица е град в северозападна България, който се намира в община Монтана. Това полупланинско градче е разположено на около 405 метра надморска височина, в подножието на Берковската планина. Разстоянието от град София е около 89км, а от град Монтана едва 24км. Пътят от София до Берковица изминахме за около 1 час и 40 минути, пътувайки по пътя за Монтана, през прохода Петрохан. Пътят до там е хубав, вярно, че има доста завои, но пък е и много живописен. Пътуването мина добре, времето беше приятно и ние нямахме търпение да се потопим в една нова атмосфера и да научим повече за това малко градче.
Малко от историята на Берковица
Известно е, че още преди новата ера, по тези места са живели траки от племето мизи. Берковският край е населен и по време на Първото и Второто Българско Царство, както и през Византийското и Османското робство. Първите писмени сведения за град Берковица са намерени в турските архиви от 1445 година. Местното население е участвало активно в национално-освободителното движение: въстанието на Константин и Фружин, Чипровското въстание, Манчовата буна и други. Именно тук, своя революционен комитет създава и Васил Левски. В него са членували предимно местни активисти, които са взели участие и подготовката на Априлското въстание.
Какво видяхме в Берковица
Пристигнали в Берковица, нямахме търпение да разгледаме всички забележителности, които си бяхме набелязали. Разходка ни започна от центъра на града, където се намира Часовниковата кула.
Часовниковата кула
Това, което разбрахме е, че тя е построена по времето, когато Паисий Хилендарски завършва написването на „История Славянобългарска“. Кулата е с почти квадратна форма и е висока 21 метра. Основата ѝ е изградена от каменни блокове, а камбанарията в горната ѝ част е дървена. Часовниковият механизъм е изработен от бесарабски българи, живели в Букурещ. До Дунава той е докаран с волски шейни, през реката е прекаран на сал, а оттам до Берковица е извозен също с шейни. И докато първоначално на върха на кулата е бил поставен полумесец, заради турската власт, по време на робството, то веднага след освобождението той е свален и заменен с кръст.
Етнографският музей
Следващата спирка от обиколката ни из Берковица беше Етнографският музей, в който са събрани предмети, запознаващи туристите с живота и обичаите на хората, населявали района. Музеят е включен в списъка на Стоте национални туристически обекта. В него се съхраняват хиляди предмети на художественото творчество и занаяти, както и на народните обичаи. Разположен в Сърбинската къща, която е автентичен представител на старата градска архитектура, музеят разполага с различни експонати на облекла, килими, накити, керамични съдове и предмети на бита, характерни за местните жители по време на турското робство. Тук по това време е било развито занаятчийско селище, в което главно са се изработвали грънци.
Къщата-музей на Иван Вазов
Близо до централния площад в Берковица се намира и къщата-музей на Иван Вазов. Тя е строена от български майстори и е обявена за национален паметник. Характерната възрожденска архитектура, с резбовани тавани и декоративни ниши. Поетът е живял и творил в нея, в периода 1879-1880 година, като по същото време е бил и Председател на местния Окръжен съд. Най-интересната част от къщата е стаята, в която е живял Вазов. В останалите стаи са изложени различни материали, свързани с него, негови портрети и т.н.
Дървото на живота
Тук своята следа е оставил и друг бележит наш писател –Йордан Радичков, който завършва Берковската гимназия през 1947 година. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света.
Дървото на живота е първият паметник на Йордан Радичков в България. То е издигнато в центъра на Берковица през 2007 година и носи името на негов разказ. Върху дървото на живота са изобразени различни сцени и герои от произведенията на писателя. Стоейки пред този монумент, нямаше как да скрием възхищението си от издяланите в дървото врабчета, петел, коза, колело на каруца, свети Георги Победоносец и други. Посланието на този паметник е връзката между човека и природата, която е и една от основните теми в произведенията на Йордан Радичков.
След като обогатихме знанията си и попихме от атмосферата на този прекрасен град, се запътихме към козефермата „Каряна“.
Козеферма с мандра „Каряна“
Козефермата се намира в село Ягодово и разполага със собствена мандра. Нямаше как да пропуснем и да не идем до там, при все, че сме ревностни почитатели на домашното мляко и всички производни от него продукти. В козефермата се произвеждат различни видове сирена, някои от които са по италиански рецепти, като рикота, качота и халуми. Ние разбира се пробвахме няколко вида, кое от кое по-вкусни. Козефермата е разположена в живописна котловина с чудесна гледка към върховете Тодорини кукли и Ком, така че освен че видяхме козите и малките козлета съвсем отблизо и се запознахме с процеса на доене и млекопроизводство, имахме щастието и да се насладим на невероятните гледки в околността. Не пропуснахме разбира се да си купим козе мляко и няколко вида сирене, преди да тръгнем обратно към София.
Ако и вие имате път към Монтана, не пропускайте да се отбиете в Берковица и да разгледате града и околностите. Ако сте почитател и на различни видове млечни продукти, непременно се отбийте в козеферма „Каряна“. В самото село Ягодово има указателни табелки, указващи посоката, така че няма как да не я намерите. Табелите отвеждат до място в близост до реката, която минава през селото. Преди реката има място, където да оставите колата си и да преминете по бетонния мост. Точно след моста ще видите козефермата. Ако имате време, можете да се разходите и до Клисурския манастир, за който ви разказах. С добра организация, можете да прекарате един незабравим уикенд и да се насладите на Берковица и на заобикалящата го природа.
За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!
