Хижа и връх Безбог – където планината среща небесата
„Не покоряваме планината, а самите себе си“ е казал Едмънд Хилари и е бил напълно прав. Всеки от нас понякога има нужда да покори някой връх, за да изпробва своите сили и да разбере, че винаги може още, важното е само да не се предаваш. Водени от тази мантра, както и от любовта си към величествения Пирин, решихме да изкачим чудния връх Безбог, за който ще ви разкажа.
Легендата за връх Безбог.
Връх Безбог се намира на невероятните 2645 м надморска височина. Има множество легенди за произхода на чудноватото му име, но най-разпространената от тях разказва, че то се е зародило по времето на османското владичество. Турците избили живеещите в подножието на върха пастири и техните семейства, а мълвата за ужасяващото зверство се разчула и оттам дошло името му.
Къде е началото на маршрута?
Ние решихме да посетим върха в началото на месец юни и веднага установихме, че още беше рано. Времето беше топло и приятно, но пътят към върха беше засипан със сериозно количество сняг. Избрахме да не бързаме, а да се насладим на мястото и да пренощуваме една вечер в едноименната хижа Безбог, затова да започнем пътя си от там. Началото на нашето приключение започва от хижа Гоце Делчев, която се намира на около 10 км от китния курортен град Добринище. Щом стигнете хижата, следващата точка, до която трябва да се придвижите е хижа Безбог. Тя се намира доста по-високо и тук имате три опции за достигането ѝ: да използвате ски лифта, който се намира в подножието; да преминете черния път с високопроходим джип (ако разполагате с такъв, защото там нямаше под наем) или да преминете разстоянието пеш по горската пътека за около 2:30 мин.
Ние бяхме подготвени да се възползваме от лифта, но за съжаление, когато пристигнахме там, установихме, че той временно не работи. Имахме късмет, че колата ни премина успешно по пътя и след около 30 мин се озовахме пред хижа Безбог. Още щом стъпахме на поляната пред хижата останахме безмълвни! Гледка, като от картина. Пред голямата хижа се намира Безбожкото езеро с кристално чистите си води. Около него има обширна поляна, на която все още имаше малко сняг и беше покрита навсякъде с невероятни, лилави минзухари. Сякаш някой я беше нарисувал, невероятна гледка.
Пътят към върха
Още с идването си погледнахме нагоре към върха, който се вижда ясно и забелязахме, че пътят му беше обсипан със сняг. Настанихме се в хижата и решихме да се опитаме да го покорим, въпреки, че хижарят ни посъветва да не го правим, заради топящите се снегове. Ще ви посъветвам да не се навличате прекалено много. Със сигурност трябва да имате подходящи за сезона туристически обувки, ветровка и дъждобран. Запасете се с хапване и вода, защото по пътя няма чешми. Като цяло маршрутът не е изключително труден, но със сигурност има няколко определни места, които ще ви се видят тежки. Поемате по пътеката вдясно и следвате само зелено-жълтата маркировка, тъй като от тук минават и други маршрути и лесно може да се заблудите. След около 10 минути ще достигнете до първото трудно място, наречено „душевадката“ – доста внушително изкачване, което обаче не трябва да ви притеснява.
Щом го изкачите, ще се озовете в клековете, където след около още 10 минути, трябва да отбиете вдясно по пътеката. Тук следва изкачване по криволичеща пътечка нагоре около 40 минути, докато не се озовете до именитото място, наречено „Премката“. Тук се разделят маршрутите за връх Безбог и неговия съсед – връх Полежан. Вие поемате надясно за последното стръмно изкачване. Към края вече се наложи да вървим на четири крака, защото върхът е изграден от малки и големи камъни, върху които трябва да сте много внимателни. Накрая нямате сили, но вярвайте ми, в момента, в който вдигнете главата си нагоре ще го видите – върхът, отбелязан с голям метален кръст върху себе си.
Гледка към върха
След като се качите и поемете няколко пъти въздух, за да отпочинете ще видите невероятната гледка. Гледа, на която окото ви не може да види края. Невероятно!Ние попаднахме на много ясно време, което беше съпътствано от силен вятър, затова след около 30 минути тръгнахме много бавно и внимателно надолу. Изкачването на върха, беше за 1 и 30 минути, а слизането за 1 час. Ние се насладихме на всяка гледка и не бързахме, ако имате нашия късмет дори ще срещнете планински козички. Когато слязохме долу се почерпихме с топъл чай от хижата, който изпихме края езерото.
Какво друго може да видите в района?
Пирин е богат на гледки и места за покоряване. Когато се изкачите на върха невероятният пейзаж, който е пред вас, ви разкрива съседните връх Сиврия, връх Джано, връх Джангал и връх Валявишки чукар. Може да посетите също красивото Попово езеро или Банско езеро.
Когато на следващия ден се отправихме надолу към хижа Гоце Делчев, част от групата ни реши да върви пеш. Разходката беше приятна и за около 2 и 20 минути бяхме долу. В случай, че разчитате на лифта, е добре да проверите кога е последният час за тръгване надолу.
Със сигурност искаме отново да се върнем на това чудно място, както и да посетим всички забележителности около него. Бъдете сигурни, че ще ви зареди с нови сили и енергия, която няма как да си набавите от другаде!
За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!
Instagram: @preotkrii.bg
