Родопите е едно от местата, където мога да се връщам отново и отново и всеки път да се изумявам от красотата на тази планина. Тя е съвкупност от уникална природа, чист въздух, девствени гори, величествени водопади и множество пътечки, които те отвеждат до различни прекрасни места. Днес искам да ви разкажа за още една от многобройните ни разходки, този път до водопад Сливодолско падало. Това е едно изящно място, далеч от хората, шума и суетата на големия град. Разходката ни до него беше много приятна и лека, а теренът е подходящ дори за тези, които рядко ходят в планината.
Къде се намира водопад Сливодолско падало
Водопадът Сливодолско падало, както и едноименната екопътека се намират в Западния дял на Родипите, много близо до село Бачково и Бачковския манастир. Самата местност е разположена по течението на река Сливов дол, на която е и кръстен водопадът, която е един от притоците на Чепеларска река. Разстоянието от град София до там е около 190км, а от град Пловдив са около 30км.
Пътят ни до водопад Сливодолско падало
И така, в една прекрасна съботна сутрин, заредени с много настроение отпътувахме към град Асеновград. Той беше и началната точка от нашето пътешествие. Оттам, по пътя към град Смолян минахме през село Бачково и Бачковския манастир. Решихме задължително да посетим и тях, но навръшане за да не губим време сега. След още около 5км нататък по пътя, осеян с множество завои, стигнахме до един тунел. От него , както ни бяха упътили започва пътеката за водопада Сливодолско падало. След като го подминахме от дясната си страна видяхме рибарника, който трябваше да ни служи за ориентир. Точно срещу него, на отсрещната страна на пътя има отбивка, където успяхме да намерим място и да оставим колата си. Оттам трябваше да се върнем малко до самия тунел, където на стената видяхме жълта табела, обозначаваща началото на пътеката.
По пътеката към Сливодолско падало
И така, без да губим време, потегляме по пътеката. Тя през цялото време минава покрай река Сливов дол – ту от лявата ѝ страна, ту от дясната. За удобство на нас туристите, пътят е много добре маркиран с много табели. За още по-голямо удобство по него има изградени множество мостчета и стълби, които видно бяха много добре поддържани. Отстрани на тях са поставени и парапети, на които човек може да се придържа, при необходимост. Така вървяхме през гората, чиято сянка, в съчетание със студената вода на реката създаваха тази невероятна прохлада и свежест, от които имахме нужда, в топлото време.
Първо вървяхме по единия бряг на реката, после преминахме на другия, после имаше участък, където минавахме високо над нея, а след това слизахме близо до водата, за да погледнем в кристално чистите ѝ води. Като цяло пътят до водопада е полегат и много приятен за разходка. Много скоро, след тръгването си по пътеката, долу в ниското видяхме първите водопади, които река Сливов дол образуваше. Единият беше малко по-малък, но вторият беше много красив. След около 15 минути от тръгването си, стигнахме до малка вила, привидно намираща се насред нищото. За наша изненада обаче, се оказа, че не е точно така, защото вилата си имаше ограда и дори адрес – улица Гранична.
Тук, между дърветата видяхме още три по-малки, но много красиви пада, които се спускаха грациозно надолу.
Продължавайки напред по пътеката, след около половин час, отново посред нищото, пред себе си видяхме едно зелено бунгало. Много близо до него видяхме още един малък водопад, който въпреки размера си беше също толкова красив, като останалите.
Оттук нататък ни оставаха още около 15 минути вървене, през един малко по-стръмен участък, след който вече можехме да видим величествено падащите води на водопад Сливодолското падало.
Водопад Сливодолското падало
Зашеметяваща гледка! Само тези две думи са достатъчни, за да опишат феерията от изящно падащите кристално чисти води на водопад Сливодолското падало. Поредното прекрасно място в Родопите, което съм щастлива, че успяхме не само да видим, но и да усетим. Неописуема е гледката на падащите от 50 метра височина води на водопада по високите отвесни скали, които са придобили червен оттенък, вследствие на природните сили и стихии.
Интересно беше за нас да научим, че в близост до водопада има и резерват, наречен Червената стена. Заради височината на Сливодолското падало, ни беше много трудно да го снимаме в целия му ръст отблизо. За наше щастие точно пред него видяхме импровизирано направена дървена пейка, от която се разкриваше невероятна гледка. Именно това беше и мястото, от където успяхме да направим много снимки и да увековечим нашето посещение тук. Точно до пейката, на едно дърво видяхме поставена обозначителна табела, за резерват Червената стена. Върху нея, на фона на българското знаме беше изписана и част от едно Вазово стихотворение.
Разходката по Сливодолската екопътека до водопад Сливодолско падало ни отне около един час, защото по пътя си спирахме на много места, за да видим и по-малките водопади по река Сливов дол, които също пленяваха с вида си. По пътя на обратно се върнахме за около 45 минути, качихме се в колата и се върнахме до Бачковския манастир – едно от моите много любими места в Родопите.
За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!
Instagram: @preotkrii.bg
