Червената шапчица – вечната класика е позната и любима приказка на поколения деца. Историята е колкото интересна, толкова и поучителна, но днес тя няма да е в основата на нашето пътешествие. „Червената шапчица“ е името на една от малкото работещи хижи в планината Витоша, край София, която от няколко години посреща любителите на природата и тези, които търсят спокойствието и чистия въздух, бягайки от шума на големия град. Така направихме и ние, в един от малкото слънчеви дни на месец Май, жадни да се потопим в морето от зеленина, аромат на билки и тишина. Станахме рано сутринта и след като изпихме сутрешното си кафе, добре екипирани и в добро настроение, грабнахме раниците и поехме към планината, за да посетим хижа „Червената шапчица“.
Къде се намира хижата и как се стига до нея
Хижа „Червената шапчица“ се намира в природен парк Витоша. До нея се стига по пътя до местността Златни мостове, а до там можете да стигнете с кола или с автобус или пеша. До Златните мостове се движи автобус на градския транспорт №63, който може да се хване от някоя от спирките му в квартал Бояна. Просто трябва да разучите откъде минава и какво е разписанието му, защото се движи на сравнително големи интервали.
Както обикновено, ние се качихме до Златните мостове с кола, защото беше делничен ден и движението по пътя беше спокойно. Едва пристигнали не пропуснахме да си наточим от кристално чистата и студена вода от чешмата, край пътя. Утолили жаждата си, метнахме раниците на гръб и се впуснахме в дебрите на планината.
Пътят към „Червената шапчица“
Нашата разходка започна по пътя, покрай спирката на автобуса, водещ към хижа „Кумата“. Можеше да се качим и с колата до отбивката, но предпочетохме да се насладим на прекрасния пролетен ден. Вдишвайки с пълни гърди аромата на цветя и билки, който се разнасяше около нас, неусетно изминахме този около километър нагоре и стигнахме до пътеката, която водеше към хижата. Няма как да сбъркате или да пропуснете мястото, защото е добре обозначено с жълта стрелка. Теренът е стръмен и позволява нагоре да се продължи единствено пеша или с колело. Поехме по пътя към хижата, който е доста кратък, но много живописен.
Навсякъде около нас се носеше аромата на диви цветя и билки, а във въздуха жужаха всевъзможни твари. Природата се беше събудила и там, в гората цареше неописуемо оживление. Не след дълго излязохме на широката поляна пред хижата.
Как изглежда мястото
Излизайки на поляната и виждайки хижата, кацнала в горната ѝ част, имахме усещането, че се намираме в рая. Това приказно място, огряно от пролетното слънце, не напразно носи това име. За момент имахме чувството, че от гората наистина ще излезе Червената шапчица, волно подскачайки, с песен на уста. Виждахме я как прикляка, за да набере цветя, които да занесе на болната си баба. Но, нека се върнем в реалността и да ви разкажа за самата хижа.
Хижа „Червената шапчица“
Тя представлява неголяма сграда, на два етажа. Преди доста години, тук се е помещавало Туристическото дружество на композиторите, което както много други хижи и станции на Витоша не се е стопанисвало дълго време. От няколко години обаче мястото има нов собственик, в лицето на Петър Велков, който в усърдна работа и много любов успява да вдъхне нов живот на това иначе запустяло място. Днес хижа „Червената шапчица“ посреща хилядите туристи, избягали в планината от шума на големия град. Още с първата си стъпка всеки планинар остава очарован от обстановката от заобикалящата я природа.
В хижата се предлагат стаи за нощувка за тези, които искат да прекарат няколко дни в планината, да се полюбуват на заобикалящите ги борови и брезови дървета, на малиновите храсти, на разнообразието от диви цветя и разбира се на звездното небе, в прохладните нощи. Хижата разполага със столова на приземния етаж и два санитарни възела, а на втория етаж има четири спални помещения. Цената на нощувките е 25 лева.
Поляната пред хижата
На огромната поляна, пред хижата, видяхме разпънати 2-3 големи шатри, под които бяха разположени маси и пейки. Отделно от тях имаше и други подвижни маси и столове, които всеки би могъл да премести, за да поседне на сянка или да се наслади на все още леко галещите слънчеви лъчи. Мястото е идеално, както за излет, така и за пикник или за игри на открито.
Опиянени от обстановката, ние нямахме търпение да поседнем на сянка, под една от разпънатите на поляната шатри. Защото беше делничен ден, тук нямаше толкова много хора, което ни позволи да се установим, под една от тях. Влизайки в хижата бяхме посрещнати топло и с усмивка от Дани и Нено. Като бивш почивен дом на композиторите, в хижата все още е запазено пияното, на което Дора Драганова е създала любимата на децата песничка “Чело коте книжки”. Хижарите позволяват на всеки от посетителите, дори и на децата да посвирят на него. И тъй като наближаваше обяд, ние нямахме търпение да видим какво са приготвили готвачите за изгладнели туристи, като нас.
Какво може да хапнем там?
Храната в хижа „Червената шапчица“ не е обичайната „хижарска кухня“, която се предлага навсякъде. Освен вкусни кебапчета и кюфтета на скара и пържени картофи, овкусени с пресни билки, тук можете да опитате и таратор с чушки и мента, крем супа от червена леща, вкусни бургери и още други вкусотии. Към всички тях можете да добавите и чаша студена бира или домашен сок от бъз. Всичко беше невероятно вкусно и много добре приготчево. За десерт се насладихме на чаша ароматно кафе и парче брауни. Не ни оставаше нищо друго, освен да се отдадем на лека следобедна дрямка, под сянката на дърветата, преди да поемем по обратния път надолу. Тръгнахме си от хижа „Червената шапчица“ доволни от прекрасния ден и вкусната храна. Със сигурност ще дойдем пак, през лятото, но за няколко дни.
За още инересни статии от Преотркий.БГ натиснете тук.
За да разгледате милиони авторски снимки от България, присъединете се към фейсбук групата Красиви места от България!